Юта Бондаровская: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
Моторен кораб и улица в [[Петерхоф]], на която е монтирана паметна плоча (1972 г., архитект М. Ф. Егоров), са кръстени на Юта Бондаровская. |
Моторен кораб и улица в [[Петерхоф]], на която е монтирана паметна плоча (1972 г., архитект М. Ф. Егоров), са кръстени на Юта Бондаровская. |
||
На мястото на смъртта на Юта Бондаровская (село Роостоя, енория Алутагузе, Естония) е издигнат паметник. Съгласно решението на работната група по съветските паметници към Държавната канцелария на Естония от 30 ноември 2022 г. той подлежи на демонтаж като „червен паметник“. |
На мястото на смъртта на Юта Бондаровская (село Роостоя, енория Алутагузе, Естония) е издигнат паметник. Съгласно решението на работната група по съветските паметници към Държавната канцелария на Естония от 30 ноември 2022 г. той подлежи на демонтаж като „червен паметник“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.riigikantselei.ee/ru/monumenty | заглавие = | достъп_дата = 10 юли 2014 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Госканцелярия Эстонии | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230824213120/https://www.riigikantselei.ee/monumendid?current_page=1&view_instance=0 | архив_дата = 24 август 2023 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [4]. |
||
== Спомени от роднини == |
== Спомени от роднини == |
||
Версия от 23:51, 9 юли 2024
| Юта Бондаровская | |
| пионер, съветса партизанка | |
| Родена |
Залази, Русия |
|---|---|
| Починала | 28 февруари 1944 г.
Тудулинна, Естония |
Юта Бондаровская (Ия Сергеевна Бондаровская) (6 януари 1928 г. , село Залази, Ленинградска област (днес в Псковска област) – 28 февруари 1944 г., ферма Роостоя, Естония) – герой-пионер, партизанка от 6-та Ленинградска партизанска бригада.
Биография
През лятото на 1941 г. Юта Бондаровская идва от Ленинград в село близо до Псков. Тук я намяра началото на Великата отечествена война. Юта започва да помага на партизаните: тя беше пратеник, след това разузнавач. Облечена като просяк, тя събира информация от селата, необходима на партизаните.
След вдигането на блокадата на Ленинград тя остава в партизанския отряд и се присъединява към 1-ва естонска партизанска бригада, която се придвижва на запад в Естония. Преминавайки езерото Пейпус, където се намира фронтовата линия, бригадата е подложена на постоянни атаки на открита територия. 15-годишната Юта смело издържа всички тези трудности, неуморно помагайки на партизаните. На 27 февруари 1944 г. Юта доброволно отива на разузнаване. Тя открива фермата Ростой, свободна от германците, където води гладните и изтощени партизани. На следващия ден германците идват в селото и Юта, заедно с други партизани, влизат в битката с оръжие в ръцете си. В тази битка тя загива от изстрели от немска картечница, докато държеше нейната в ртцете си. Намерена е по-късно и погребана.[1]
Награди
Посмъртно е наградена с орден „Отечествена война“ 1-ва степен и медал „Партизан от Отечествената война“ 1-ва степен.
Памет
Паметник на мястото на смъртта на Юта Бондаровская. Село Роостоя, Естония
Моторен кораб и улица в Петерхоф, на която е монтирана паметна плоча (1972 г., архитект М. Ф. Егоров), са кръстени на Юта Бондаровская.
На мястото на смъртта на Юта Бондаровская (село Роостоя, енория Алутагузе, Естония) е издигнат паметник. Съгласно решението на работната група по съветските паметници към Държавната канцелария на Естония от 30 ноември 2022 г. той подлежи на демонтаж като „червен паметник“.[2] [4].
Спомени от роднини
Майката на Юта, Антонина Владимировна Бондаровская, припомня, че комисарят на партизанския отряд Ф. А. Цветков, който пръв съобщи за смъртта на дъщеря ѝ, каза: „Не плачи, майко, Юта не даде живота си евтино, нацистите ще я помни дълго време. Тя умря за родината си. Ще пишат книги и ще съчиняват стихове за нея... Гордей се, мамо!“ [5]
Източници
- ↑ Пионеры Герои // Млада гвардия. Архивиран от оригинала на 24 август 2023. Посетен на 10 юли 2024.
- ↑ Госканцелярия Эстонии. Архивиран от оригинала на 24 август 2023. Посетен на 10 юли 2014.