Глеб Панфилов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Панфилов посещава Уралския политехнически институт до 1957 г. и след това започва работа като химик. Той се присъединява към аматьорски филмов клуб в [[Екатеринбург|Свердловск]] през 1958 г. и същата година прави своя режисьорски дебют. Панфилов прави кратки документални филми и е нает от местната телевизия като сценарист и режисьор. Посещава курсове по операторско майсторство в московското държавно филмово училище ВГИК между 1960 и 1963 г. и се обучава като сценарист и режисьор в „Госкино“ до 1966 г. |
Панфилов посещава Уралския политехнически институт до 1957 г. и след това започва работа като химик. Той се присъединява към аматьорски филмов клуб в [[Екатеринбург|Свердловск]] през 1958 г. и същата година прави своя режисьорски дебют. Панфилов прави кратки документални филми и е нает от местната телевизия като сценарист и режисьор. Посещава курсове по операторско майсторство в московското държавно филмово училище ВГИК между 1960 и 1963 г. и се обучава като сценарист и режисьор в „Госкино“ до 1966 г. |
||
През 1967 г. е заснет първият пълнометражен професионален филм на Панфилов: идеологически лоялната, но убедително изиграна драма за [[Гражданска война в Русия|гражданската война]] „В огъня няма брод“. „Най-добрите произведения на Панфилов дават интересни прозрения за ежедневието на Съветския съюз от широк спектър от житейски и професионални гледни точки.“<ref>{{cite book | title = Das grosse Personenlexikon des Films. 8 Bände.: Die Schauspieler, Regisseure, Kameraleute, Produzenten, Komponisten, Drehbuchautoren, Filmarchitekten, ... Special Effects Designer des 20. Jahrhunderts Gebundene Ausgabe | last = Weniger | first = Kay | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2001 | edition = | publisher = Schwarzkopf & Schwarzkopf | location = Берлин | isbn = 3896023403. ISBN 13978-3896023407 | doi = | pages = 132 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [2] Тези продукции процъфтяват предимно от психологическите изпълнения на втората съпруга на Панфилов, Инна Чурикова. |
През 1967 г. е заснет първият пълнометражен професионален филм на Панфилов: идеологически лоялната, но убедително изиграна драма за [[Гражданска война в Русия|гражданската война]] „В огъня няма брод“. „Най-добрите произведения на Панфилов дават интересни прозрения за ежедневието на Съветския съюз от широк спектър от житейски и професионални гледни точки.“<ref>{{cite book | title = Das grosse Personenlexikon des Films. 8 Bände.: Die Schauspieler, Regisseure, Kameraleute, Produzenten, Komponisten, Drehbuchautoren, Filmarchitekten, ... Special Effects Designer des 20. Jahrhunderts Gebundene Ausgabe | last = Weniger | first = Kay | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2001 | edition = | publisher = Schwarzkopf & Schwarzkopf | location = Берлин | isbn = 3896023403. ISBN 13978-3896023407 | doi = | pages = 132 | url = https://www.amazon.de/Das-grosse-Personenlexikon-Films-B%C3%A4nde/dp/3896023403 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [2] Тези продукции процъфтяват предимно от психологическите изпълнения на втората съпруга на Панфилов, Инна Чурикова. |
||
След като има проблеми с цензурата с критичната за системата работа „Темата“ – филм от 1979 г., който е награден със [[Златна мечка]] в [[Берлин]] през март 1987 г. – Панфилов се концентрира върху по-малко безобидни теми и, наред с други неща, поставя две адаптации на оригинали на [[Максим Горки]] („Вася Железнова“ и „Майка“). |
След като има проблеми с цензурата с критичната за системата работа „Темата“ – филм от 1979 г., който е награден със [[Златна мечка]] в [[Берлин]] през март 1987 г. – Панфилов се концентрира върху по-малко безобидни теми и, наред с други неща, поставя две адаптации на оригинали на [[Максим Горки]] („Вася Железнова“ и „Майка“). |
||
Версия от 21:44, 27 юни 2024
| Глеб Панфилов Глеб Анатольевич Панфилов | |
| съветски и руски кинорежисьор и сценарист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Учил в | Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“ |
| Партия | КПСС |
| Награди | Златна мечка (1987) Орден за изкуство и литература Ника народен артист на СССР |
| Режисура | |
| Активност | от 1958 г. до 2023 г. |
| Семейство | |
| Съпруга | Инна Чурикова |
| Уебсайт | www.glebpanfilov.ru |
| Глеб Панфилов в Общомедия | |
Глеб Анатолиевич Панфилов (роден на 21 май 1934 г. в Магнитогорск, Съветски съюз; починал на 26 август 2023 г. в Москва) е руски филмов режисьор.[1]
Панфилов посещава Уралския политехнически институт до 1957 г. и след това започва работа като химик. Той се присъединява към аматьорски филмов клуб в Свердловск през 1958 г. и същата година прави своя режисьорски дебют. Панфилов прави кратки документални филми и е нает от местната телевизия като сценарист и режисьор. Посещава курсове по операторско майсторство в московското държавно филмово училище ВГИК между 1960 и 1963 г. и се обучава като сценарист и режисьор в „Госкино“ до 1966 г.
През 1967 г. е заснет първият пълнометражен професионален филм на Панфилов: идеологически лоялната, но убедително изиграна драма за гражданската война „В огъня няма брод“. „Най-добрите произведения на Панфилов дават интересни прозрения за ежедневието на Съветския съюз от широк спектър от житейски и професионални гледни точки.“[2] [2] Тези продукции процъфтяват предимно от психологическите изпълнения на втората съпруга на Панфилов, Инна Чурикова.
След като има проблеми с цензурата с критичната за системата работа „Темата“ – филм от 1979 г., който е награден със Златна мечка в Берлин през март 1987 г. – Панфилов се концентрира върху по-малко безобидни теми и, наред с други неща, поставя две адаптации на оригинали на Максим Горки („Вася Железнова“ и „Майка“).
Източници
- ↑ Глеб Панфилов ушел из жизни через 7 месяцев после смерти жены Инны Чуриковой // starhit.ru. Посетен на 28 юни 2024.
- ↑ Weniger, Kay. Das grosse Personenlexikon des Films. 8 Bände.: Die Schauspieler, Regisseure, Kameraleute, Produzenten, Komponisten, Drehbuchautoren, Filmarchitekten, ... Special Effects Designer des 20. Jahrhunderts Gebundene Ausgabe. Берлин, Schwarzkopf & Schwarzkopf, 2001. ISBN 3896023403. ISBN 13978-3896023407. с. 132.