Кяфа: Разлика между версии
Облик
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м премахване на празни/излишни параметри в {{Селище инфо}} |
Селото е обезлюдено според преброяването от 2021 г. Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
| площ = |
| площ = |
||
| височина = 1318 |
| височина = 1318 |
||
| население = 0<ref>{{cite web|url=https://www.stat.gov.mk/Aktivnosti.aspx?rbra=331|title=Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021|lang=mk|access-date=2024-05-05|archive-date=2024-02-26|archive-url=https://web.archive.org/web/20240226195851/https://www.stat.gov.mk/Aktivnosti.aspx?rbra=331}}</ref> |
|||
| население-година = |
| население-година = 2021 |
||
| основаване = |
| основаване = |
||
| телефонен-код = |
| телефонен-код = |
Версия от 20:55, 5 май 2024
Кяфа Ќафа | |
— село — | |
общ изглед | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Кичево |
Географска област | Добра вода |
Надм. височина | 1318 m |
Население | 0[1] души (2021) |
Пощенски код | 6254 |
Кяфа в Общомедия |
Кяфа (на македонска литературна норма: Ќафа; на албански: Kafa) е село в Северна Македония, в община Кичево.
География
Селото е разположено високо в планината Добра вода.
История
В началото на XIX век Кяфа е албанско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Кяфа има 100 жители арнаути мохамедани.[2]
В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Кяфа е село в Железноречка община в Горноположкия срез и има 22 къщи със 114 жители албанци.[3]
От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.
Бележки
- ↑ Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021 // Архивиран от оригинала на 2024-02-26. Посетен на 2024-05-05. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
|