Цивилизация на маите

Цивилизацията на маите е мезоамериканска цивилизация, създадена от народа на маите, и известна със своята идеографска писменост – единствената известна напълно развита писмена система в предколумбова Америка, както и със своето изкуство, архитектура, математика, календар и астрономична система. Цивилизацията на маите се развива в регион, обхващащ югоизточната част на днешно Мексико, цяла Гватемала и Белиз и западните части на Хондурас и Салвадор. Областта включва северните низини на полуостров Юкатан, възвишенията на Сиера Мадре де Чиапас и южните низини на тихоокеанското крайбрежие.

Пирамидата на Кукулкан в Чичен Ица

Детайл от Щурц 26 в Яшчилан

Архаичният период, преди 2000 година пр. Хр., е свързан с ранното развитие на земеделието и появата на първите селища. Предкласическият период (около 2000 година пр. Хр. до 250 година сл. Хр.) обхваща създаването на първите усложнени общества в ареала на маите и началото на отглеждането на основните хранителни култури, характерни за кухнята на маите, като царевица, фасул, тиква и люта чушка. Първите градове на маите се развиват около 750 година пр. Хр., а към 500 година пр. Хр. те вече имат монументална архитектура, включваща големи храмове с усложнени щукатурни фасади. Идеографската писменост се използва в региона от III век пр. Хр. В края на Предкласическия период в низината Петен се развиват няколко големи града, а в Гватемалските планини във възход е Каминалхую.

От средата на III век сл. Хр. започва Класическият период, който се характеризира с издигането на скулптурни паметници с дати от календара на маите. През тази епоха се развиват голям брой градове-държави, свързани помежду си в сложна търговска мрежа. В равнините се издигат два съперничещи си центъра – Тикал и Калакмул. Класическият период е свързан и с намесата на централномексиканския град Теотиуакан в династичните междуособици на маите. През IX век се наблюдава масов политически срив в централните области на маите, довел до междуособни войни, изоставяне на градове и изселване на население на север. В Следкласическия период на север се засилва Чичен Ица, а в Гватемалските планини се разраства агресивното царство Кумарках. През XVI век Испанската империя завладява целия Мезоамерикански регион и след продължителна поредица от военни кампании последният град на маите Нохпетен пада през 1697 година.

В центъра на политическото устройство през Класическия период е концепцията за „божествен владетел“, който изпълнява ролята на посредник между смъртните и свръхестественото. Монархията е патрилинейна, като властта обикновено се предава на най-възрастния син, от когото се очаква и да е успешен военачалник. Въпреки различията в политическата структура на отделните градове държави, навсякъде управлението се основава на затворена система на патронаж. Към края на Класическия период аристокрацията засилва влиянието си за сметка на изключителната власт на божествения владетел. Цивилизацията на маите развива комплексни форми на изкуството, в което се използват както трайни, така и нетрайни материали, сред които дърво, нефрит, обсидиан, керамика, каменна скулптура, щукатура и стенописи.

Градовете на маите се развиват безразборно, като градският център е зает от церемониални и административни комплекси, а около тях са разхвърляни жилищните квартали. Отделните части на града често са свързани чрез специално изградени пътища, наричани сакбе („бял път“). Главните сгради в градовете са дворци, пирамидални храмове, церемониални стадиони и съоръжения за астрономически наблюдения. Висшите класи са грамотни и развиват сложна система за идеографска писменост. Маите записват своята история и ритуални знания в книги, от които са запазени само три безспорни образеца, докато основната част са унищожени от испанците. Множество текстове са запазени върху камък или керамика. Маите създават сложна поредица от свързани ритуални календари и използват математика, включително една от най-ранните употреби на експлицитна нула в човешката история. Религията им включва човешки жертвоприношения.

Мезоамерика

Областта на цивилизацията на маите в очертанията на Мезоамерика

Цивилизацията на маите се развива в културния ареал на Мезоамерика, обхващащ територия от днешно северно Мексико до Централна Америка на юг. Мезоамерика е един от шестте региона в света, където сравнително независимо възниква цивилизация. Мезоамериканската област дава началото на поредица културни развития, включващи усложнена обществена система, земеделие, градове, монументална архитектура, писменост и календарна система. Други характеристики, споделяни от мезоамериканските култури, са астрономическите познания, кървавите и човешки жертвоприношения и космология, разглеждаща света като разделен на четири по четирите посоки на света, всяка със свои атрибути, и тройно разделение на света на небесно, земно и подземно царство.

Към 6000 година пр. Хр. ранните обитатели на Мезоамерика експериментират с опитомяване на растенията, процес, който в крайна сметка довежда до създаване на уседнали земеделски общества. Разнообразният климат в региона води до голямо многообразие на използваните земеделски култури, но във всички области се отглеждат основните култури царевица, боб и тикви. Всички мезоамерикански култури използват техника от каменната епоха, като едва след времето около 1000 година сл. Хр. започва обработката на мед, сребро и злато. В Мезоамерика няма впрегатни животни, не се използва колелото и опитомените животни са малко, като основните начини за придвижване са пеш или с лодки.

Мезоамериканците разглеждат света като враждебен и управляван от непредвидими божества. Широко се практикува ритуална игра с топка. Регионът е езиково разнороден, като повечето езици попадат в няколко езикови семейство, главните сред които са маянските, михе-сокските, ото-мангейските и юто-ацтекските езици. Освен тях има и няколко по-малки групи, както и изолирани езици. Всички тези езици образуват езиков съюз с някои общи характеристики, включително широко разпространени заемки и използване на двадесетична бройна система.

География

Максимален териториален обхват на цивилизацията на маите

Цивилизацията на маите заема обширна територия, включваща югоизточната част на днешно Мексико и северните части на Централна Америка. Тази област включва целия полуостров Юкатан, цялата територия на съвременните държави Гватемала и Белиз, както и западните части на Хондурас и Салвадор. Основната част от Юкатан е заета от обширна низина с редки хълмове и възвишения и ниска брегова линия.

Областта Петен представлява гъсто залесена варовикова низина, в която са разположени поредица от четиринадесет езера. На юг низината постепенно се издига към Гватемалските планини. Гъсти гори покриват северен Петен и Белиз, по-голямата част от Кинтана Ро, южно Кампече и част от южен Юкатан. На север от тях растителността преминава в по-ниски гори с гъсти храсталаци.

Крайбрежната зона на Соконуско е разположена южно от Сиера Мадре де Чиапас и включва тясна крайбрежна низина и предпланините на Сиера Мадре. Планините на маите продължават на изток от Чиапас в Гватемала, достигайки най-високата си точка в Сиера де лос Кучуматанес. Най-населените части от планините в Предколумбовата епоха са големите планински долини, като Гватемалската долина и долината Кетцалтенанго. В южната част на планините е разположена поредица вулканични конуси, успоредни на тихоокеанския бряг. Същата планинска система продължава на север във Верапас и постепенно се спуска на изток.

История

Историята на цивилизацията на маите се разделя на три основни периода – Предкласически, Класически и Следкласически период. Те са предшествани от Архаичния период, през който се появяват първите селища и наченки на земеделие. Съвременните учени разглеждат тази периодизация като произволно условно разделяне на хронологията на маите, а не като маркираща културно развитие или упадък. Отделните дефиниции за обхвата на отделните периоди могат да се различават с около век, в зависимост от предпочитанията на съответните автори.

Хронология на маите

Период	Подразделения		Години
Архаичен			8000 – 2000 пр. Хр.
Предкласически	Ранен предкласически		2000 – 1000 пр. Хр.
	Среден предкласически	Ранен среден предкласически	1000 – 600 пр. Хр.
		Късен среден предкласически	600 – 350 пр. Хр.
	Късен предкласически	Ранен късен предкласически	350 – 1 пр. Хр.
		Късен късен предкласически	1 пр. Хр. – 159 сл. Хр.
		Краен предкласически	159 – 250
Класически	Ранен класически		250 – 550
	Късен класически		550 – 830
	Краен класически		830 – 950
Следкласически	Ранен следкласически		950 – 1200
	Късен следкласически		1200 – 1539
Контактен			1511 – 1697

Предкласически период

Каминалхую в планините и Мирадор в низините – двата главни града на Късния предкласически период

Маите развиват своята първа цивилизация в Предкласическия период. Учените продължават да дискутират началната дата на тази епоха. Селище на маите в Куело, днешен Белиз, е датирано по въглеродния метод около 2600 година пр. Хр. В района на Соконуско по тихоокеанското крайбрежие възникват селища към 1800 година пр. Хр., когато маите вече отглеждат основните култури царевица, боб, тикви и люти чушки. Този етап се характеризира с уседнали общности и поява на грънчарство и изпечени глинени фигурки.

През Средния предкласически период селата започват да се разрастват и се появяват първите истински градове. Накбе в гватемалския департамент Петен е най-ранният добре документиран град на маите в низините. Неговите големи строежи са датирани около 750 година пр. Хр. През Средния предкласически период са добре заселени северните низини на Юкатан. Към 400 година пр. Хр. ранните владетели на маите започват да издигат стели, а през III век пр. Хр. в Петен вече се използва добре развита писменост. В Късния предкласически период огромният град Мирадор се разраства до площ около 16 квадратни километра. Макар и не толкова голям, в средата на IV век пр. Хр. Тикал също е значителен град.

В планините Каминалхую се превръща в главния център на Късния предкласически период. Такалик Абах и Чокола са два от основните градове на тихоокеанското крайбрежие, а Комчен се превръща във важен център в северен Юкатан. Културният разцвет на Късния посткласически период се срива през 1 век сл. Хр. и много от големите градове на епохата са изоставени по неизяснени причини.

Класически период

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В началото на нашата ера в северозападната част на Централна Америка, на полуостров Юкатан, възниква културата на племената майа (киче, какчикели, мам, понтал, чол и хуастеки). Класическият период /I-IX век/ се отбелязва с появяването на градове, каменни монументи, надгробни плочи с йероглифи и многоцветна керамика. Късният класически период /600 – 900 г. от н. ера/ е свързан с разцвет на архитектурата, скулптурата и многоцветната керамика, като центърът се премества към 10 век на п-ов Юкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на цивилизация – Бонампак, Чичен Ица, Тикал, Копан, Ушмал, Маяпан, Паленке. От тях са запазени огромни храмови комплекси във формата на стъпаловидни пирамиди (например основата на пирамидата в Чолула достига 440 м, най-голямата пирамида в света). В южната част на страната се развива културата на сапотеките (град Монте Албан), на миштеките (град Митла), по Мексиканското крайбрежие разцъфтява културата на олмеките, оставили забележителни монументални скулптури, в това число необяснените каменни глави с негроидни черти и тегло от няколко тона, при това издялани от камък, който може да бъде намерен на хиляди километри от находките. От културата на тотонаките са запазени религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – Теотихуакан, Тахин.

Следкласически период

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Контактен период и завладяване от Испания

Статуя на последния владетел на маите, Текун Уман

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Оцеляване на културата на маите

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Изследвания на цивилизацията на маите

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Строителство

Маите са първите хора в Америка, които започнали да строят големи градове от камък. За да ги свържат, строят пътища, които минават през джунглите и блатата. Всичко това маите правят без да използват метални сечива, каруци или товарни животни. В градовете им се издигат великолепни внушителни храмове и дворци. Те строят и огромни пирамиди. Страните на пирамидата приличат на гигантска стълба. Най-големите пирамиди били с височина над 60 м. (Това е повече от височината на Колоната на Нелсън в Лондон) Често маите построяват нова пирамида върху старата – и така понякога три-четири пъти. Всяка следваща била по-голяма от предишната. Маите строят храмове на върха на пирамидите като домове за боговете им. Те били изработвани от дърво, така че отдавна са изчезнали. Пирамидите са построени от варовикови скали покрити с бляскава бяла мазилка – ослепителна гледка на лунна светлина. След това маите боядисват пирамидите в ярко червено или синьо и изписват върху тях йероглифи.

Строителството било тежка работа. Маите оформят камъните със сечива, направени от кремък. След това носят тежкия товар на гръб, като го окачват на въже минаващо през челото им. Къщите са правоъгълни, стените – от слама или от преплетени палмови листа, подът – от твърда земя. Така изглеждат най-скромните къщи. Къщите на старейшините са издигани от дърво и камък и представляват две помещения. Едното е нещо като тераса, което служи и за приемна. В другата се помещава семейството. В нея има мебелировка и керамични изделия. Килимите и стените са декорирани с цветни мотиви.

Ритуали и жреци

Лора Буш в Гватемала след представление на ритуалите на маите

Маите принасят в жертви пленници. Хвърлят ги от върха на пирамидата, като понякога ги убиват предварително. Няма нещо в живота на маите, което да не е свързано с религията. Ритуалите с принасяне на жертва към боговете на земеделски продукти, животни или човешка кръв предшестват всяко обществено или семейно събитие. Жреците често се порязват по телата или се осакатяват. Религиозните ритуали предшестват големите ловни експедиции всеки сезон. Семейните церемонии като раждане, сватба и смърт винаги протичат в мистична атмосфера. По време на ритуалите не липсва игра на топка, в която две групи мъже се опитват да вкарат гумената топка през пръстен в стената. Тази игра има строго ритуален и религиозен характер. Главно почитано божество е Кукулкан. В народните представи той се идентифицира като строител и архитект, който основава град Маяпан и повелява изграждането на постройките в Чичен Ица. Нарежда на хората да се изповядват и да постят, както и да се въздържат от употребата на оръжие. Кукулкан е превод на Кетцалкоатл. На езика на маите „кукул“ означава птицата кетцал, а „кан“ – змия. Днес птицата кетцал е символ на Гватемала. Бог Кукулкан се изобразява като перната змия, която била основна емблема на династията Кан. Династията Кан е последният царуващ род от монарси в страната. Като последната от династията е кралицата Моо.

Практикува се и ритуална антропофагия. Това се случва на някои празненства, като, както отбелязва испански източник, части от жертвите се изяждат с „голяма набожност и почит“.

Една определена група от жреците се посвещават на науката, но не заради самата наука, а по-скоро дотолкова, доколкото тя може да послужи на религията. Маите напредват много в изучаването на математиката и астрономията, а в изчисленията си достигат до такава прецизност, че днешните учени се озадачават. Най-големите им заслуги са при проучване движението на планетите Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.

Маите завещават на следващите поколения своята история, знанието за най-важните събития върху надгробни плочи. На храмовете и дворците се извайвали релефно всички значителни откъси от историята с помощта на писмеността им.

Летоброене при маите

Маите са имали сложна система от календари, доста точна за времето си. Първоначално маите имат календар от 260 дни в годината. Броенето става с две въртящи се едно от друго зъбчати колела. С течение на времето добавят и трето зъбно колело, с което годината добива 365 дни. Разделението на тези дни е на 18 месеца със съответно 20 дни и един месец ‘’Уайеб’’ с 5 дни. Всичко заедно дава една „приблизителна година“ от (18 x 20) + (1 x 5) = 365 дни. Четвърт денят, който остава при високосни години, се пренебрегва от маите.

Бележки

Цитирани източници

• Рус, Альберто. Народ майя. Москва, 1986. (на руски)
• Adams, Richard E. W. Prehistoric Mesoamerica. 3rd. Norman, Oklahoma, University of Oklahoma Press, 2005, [1977]. ISBN 978-0-8061-3702-5. OCLC 58975830. (на английски)
• Blanton, Richard E. et al. Ancient Mesoamerica: A Comparison of Change in Three Regions. Cambridge, UK, Cambridge University Press, 1993, [1981]. ISBN 978-0-521-44053-0. OCLC 470193044. (на английски)
• Coe, Michael D. The Maya. Sixth. New York, Thames & Hudson, 1999. ISBN 978-0-500-28066-9. OCLC 40771862. (на английски)
• Demarest, Arthur. Ancient Maya: The Rise and Fall of a Forest Civilization. Cambridge, UK, Cambridge University Press, 2004. ISBN 978-0-521-53390-4. OCLC 51438896. (на английски)
• Drew, David. The Lost Chronicles of the Maya Kings. London, UK, Phoenix Press, 1999. ISBN 978-0-7538-0989-1. OCLC 59565970. (на английски)
• Estrada-Belli, Francisco. The First Maya Civilization: Ritual and Power Before the Classic Period. Abingdon, UK and New York, Routledge, 2011. ISBN 978-0-415-42994-8. OCLC 614990197. (на английски)
• Foster, Lynn. Handbook to Life in the Ancient Maya World. New York, Oxford University Press, 2002. ISBN 978-0-19-518363-4. OCLC 57319740. (на английски)
• Hammond, Norman et al. Radiocarbon chronology for early Maya occupation at Cuello, Belize // Nature 260 (260). 1976-04-15. DOI:10.1038/260579a0. p. 579 – 581. Посетен на 2010-08-01. (на английски)
• Love, Michael. Recent Research in the Southern Highlands and Pacific Coast of Mesoamerica // Journal of Archaeological Research 15 (4). December 2007. DOI:10.1007/s10814-007-9014-y. p. 275 – 328. (на английски)
• Lovell, W. George. The Highland Maya // The Cambridge History of the Native Peoples of the Americas, Vol. II: Mesoamerica, part 2. Cambridge, UK, Cambridge University Press, 2000. ISBN 978-0-521-65204-9. OCLC 33359444. (на английски)
• Lovell, W. George. Conquest and Survival in Colonial Guatemala: A Historical Geography of the Cuchumatán Highlands, 1500 – 1821. 3rd. Montreal, Canada, McGill-Queen's University Press, 2005. ISBN 978-0-7735-2741-6. OCLC 58051691. (на английски)
• Martin, Simon. Chronicle of the Maya Kings and Queens: Deciphering the Dynasties of the Ancient Maya. London, UK and New York, US, Thames & Hudson, 2000. ISBN 978-0-500-05103-0. OCLC 47358325. (на английски)
• Masson, Marilyn A. Maya collapse cycles // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 109 (45). 2012-11-06. DOI:10.1073/pnas.1213638109. p. 18237 – 18238. (на английски)
• Olmedo Vera, Bertina. The Mayas of the Classic Period. Mexico, Consejo Nacional para la Cultura y las Artes (CONACULTA), 1997. ISBN 978-970-18-3005-5. OCLC 42213077. (на английски)
• Popenoe de Hatch, Marion et al. Una revisión preliminar de la historia de Takʼalik Abʼaj, departamento de Retalhuleu (PDF) // Simposio de Investigaciones Arqueológicas en Guatemala XIV (2000). 2001. OCLC 49563126. pág. 990 – 1005. Архивиран от оригинала на 2009-12-11. Посетен на 2009-02-01. (на испански)
• Pugh, Timothy W. et al. The contact period of central Petén, Guatemala in color // Social and Cultural Analysis, Department of Paper 6. 2012. (на английски)
• Quezada, Sergio. La colonización de los mayas peninsulares. Т. 18. Merida, Yucatan, Mexico, Secretaría de Educación del Gobierno del Estado de Yucatán, 2011. ISBN 978-607-7824-27-5. OCLC 796677890. Посетен на 2013-01-20. (на испански) Архив на оригинала от 2013-11-04 в Wayback Machine.
• Rice, Prudence M. et al. Introduction to the Kowoj and their Petén Neighbors // The Kowoj: identity, migration, and geopolitics in late postclassic Petén, Guatemala. Boulder, Colorado, University Press of Colorado, 2009. ISBN 978-0-87081-930-8. OCLC 225875268. (на английски)
• Rosenwig, Robert M. The Beginnings of Mesoamerican Civilization: Inter-Regional Interaction and the Olmec. New York, Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-0-521-11102-7. OCLC 402542556. (на английски)
• Saturno, William A. et al. Early Maya Writing at San Bartolo, Guatemala // Science 311 (5765). 2006-03-03. DOI:10.1126/science.1121745. OCLC 863047799. p. 1281 – 1283. (на английски)
• Sharer, Robert J. et al. The Ancient Maya. 6th, fully revised. Stanford, California, Stanford University Press, 2006. ISBN 978-0-8047-4817-9. OCLC 57577446. (на английски)
• Thompson, J. Eric S. The Maya Central Area at the Spanish Conquest and Later: A Problem in Demography // Proceedings of the Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland (1966). 1966. DOI:10.2307/3031712. p. 23 – 37. (на английски)
• Viqueira, Juan Pedro. Chiapas y sus regiones // Chiapas: los rumbos de otra historia. Mexico, Centro de Investigaciones Filológicas with Centro de Investigaciones y Estudios Superiores en Antropología Social (CIESAS), 2004, [1995]. ISBN 978-968-36-4836-5. OCLC 36759921. (на испански)
• Witschey, Walter R. T. и др. Historical Dictionary of Mesoamerica. Plymouth, Devon, UK, Scarecrow Press, 2012. ISBN 978-0-8108-7167-0. OCLC 754105610.

Вижте също

• Попол Вух

Външни препратки

• За маите в National Geographic