Миелин

Миелинът е диелектрик (изолатор), който образува слой, наречен миелинов слой, около аксоните на невроните. Той е жизненоважен за правилната функция на нервната система. Миелинът е продукт на глиялните клетки. Процесът на продукция на миелин се нарича миелинизация. Производството на миелин при хората започва около четиринадесетата гестална седмица, но все пак по време на раждането в мозъка има относително малко миелин. По време на ранното детство миелинът се развива бързо, процес, който продължава до юношеството.

Миелин
миелиниран неврон

Структура на неврон

Миелин
Дендрит Сома Аксон Ядро Прищъпване на Ранвие Синапс Шванова клетка Миелинова обвивка

В периферната нервна система миелинът се поддържа от така наречените Шванови клетки, докато в централната нервна система тази роля изпълняват олигодендроцитите. Смята се, че миелинът е определяща характеристика на челюстните (Gnathostomata) гръбначни, но се е развил по пътя на паралелната еволюция и при някои безгръбначни. Открит е през 1854 г. от Рудолф Вирхов.

Състав на миелина

Миелинът, синтезиран от различни клетъчни типове, има и различен състав и конфигурация, но изпълнява същата функция – изолация. Миелинизираните аксони са бели на вид, откъдето идва и наименованието бяло мозъчно вещество.

Миелинът е изграден от около 40 % вода; сухото вещество представлява 70-85 % липиди и около 15-30 % протеини. Някои от главните белтъци в състава на миелина са основен миелинов протеин myelin basic protein (MBP), миелинов олигодендроцитен гликопротеин myelin oligodendrocyte glycoprotein (MOG), и протеолипиден протеин (PLP). Основният липид, изграждащ миелина, е гликолипидът галактоцереброзид. Преплитащите се вериги на сфингомиелина придават допълнителна здравина на миелиновия лист.