Македония (провинция)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Македония.
Македония (на латински: Macedonia; на гръцки: Ἐπαρχία Μακεδονίας) е римска провинция,[1] заемаща централната и южна част на Балканския полуостров. На север, изток и юг провинцията граничи с другите римски провинции Илирик, Мизия и Ахея, като административният район се ползва от излаз на Адриатическо, Егейско и Йонийско море.
| Римска Македония Provincia Macedoniae Ἐπαρχία Μακεδονίας | |
| — Римска сенатска и имперска провинция — | |
| 146 пр.н.е – IV век | |
 Герб | |
 | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Солун, Стоби |
| Официален език | латински |
| Неофициален език | старогръцко койне |
| Римски сенат | |
| Проконсул | |
| Император | |
| Легат | |
| История | Античност |
| Четвърта македонска война | 150 – 148 г. пр. Хр. |
| |
| Днес част от |  Албания, България, Гърция, Северна Македония |
| Римска Македония Provincia Macedoniae Ἐπαρχία Μακεδονίας в Общомедия | |
След битката при Пидна съюзените тракийски и македонски войски на Антигонидите, подкрепени и от гръците полиси са победени от Луций Македоник и елинистическа Македония губи независимостта си. Страната е разделена на 4 отделни самостоятелни области-стратегии, подчинени на Рим. В 149 г. пр. Хр. в областите избухва въстание водено от Андриск, наричан Псевдо-Филип. Траките и гърците отново го подкрепят, но то претърпява неуспех и в 148 г. пр. Хр. от 4-те области е образувана римската прокураторска провинция Македония.
През цялото си съществуване границите на провинцията не съвпадат с тези на съвременната географска област. Новообразуваната провинция включва само днешна югозападна Македония, източна Албания и тракийското Беломорие, Струмско и Пиринско са в тракийското Одриско царство, а Скопската област много по-късно е включена в основаната в 12 година провинция Мизия.
Важни селищни и пазарни центрове в провинцията са:
От Римска Македония легионите на Марк Лукул, Гай Октавий и Марк Лициний Крас започват завладяването на Тракия и целия Балкански полуостров. През 146 г. пр. Хр. на територията на Елада са образувани римските провинции Тесалия (по-късно включена в провинция Македония) и Епир (в 27 г. пр. Хр. присъединена към провинция Ахая). Смята се, че провинциите Мизия, Македония и Ахая до 45 година са образували римско административно-военно обединение от по-висш ранг и често им е назначаван един общ прокуратор. През 45 г. Македония става сенатска провинция с център Солун и границите ѝ са променени – освен Тесалия в нея влиза и Северен Епир с Адриатическото крайбрежие, а Беломорието източно от река Места е присъединено към провинция Тракия, образувана в същата година. Струмско и Пиринско си остават в провинция Тракия, а Скопско – в провинция Мизия. По-късно в IV век територията ѝ е намалена и е разделена на римските провинции Горна и Долна Македония.
След образуването си административната единица променя многократно статута и границите си. В Средновековието съществува византийска тема Македония в района на Адрианопол, а нейната стара територия е включена в тема България и диоцеза на Охридската българска архиепископия.
-
Римска провинция Македония -
-
Дворецът на Теодосий, Стоби -
Виа Егнация и градовете по маршрута -
Източници
редактиране- „История на България“, Том 1, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 280, 286, 290, 396.
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Talbert, Richard J.A., Atlas of classical history. Taylor & Francis e-Library, 2003. ISBN 0-203-40535-8 (Master e-book) ISBN ISBN 0-203-71359-1 (Adobe eReader Format) ISBN 0-415-03463-9 (pbk)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Macedonia (Roman province) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |