TEMA 23
ГЕОГРАФИЯ
НА МАШИНОСТРОЕНЕТО В БЪЛГАРИЯ
І. Значение
и особености.
Машиностроенето е структуроопределящ отрасъл на промишлеността и
база за развитието на НС, защото произвежда разнообразни машини,
уреди и апарати, използвани във всички стопански отрасли и в
бита на хората. Oт развитието на отрасъла зависи и цялостното
развитие на България.
Машиностроенето е основният
потребител на продукцията на черната и цветната металургия,
на електроенергия и топлоенергия, на продукти от химическата
промишленост, от дървообработващата, стъкларската и други промишлени
отрасли. То е потребител и на част от продукцията на текстилната
промишленост.
Отрасълът
е наукоемък и в него се внедряват бързо най-новите научни достижения.
За разлика от други отрасли, машиностроенето изисква голям брой
и висококвалифицирана работна ръка.
В
редица машиностроителни отрасли влиянието на суровинния фактор
е незначително, което позволява изграждането на предприятия
повсеместно с цел демографското укрепване на някои региони чрез
осигуряването на работни места за трудоспособното население.
По този начин социалното значение на отрасъла нараства неколкократно.
Много
звена и производствени цикли на машиностроенето са независими,
което създава възможност за специализация в отделни производства
и за кооперирането на производството. Тази особеност позволява
по-голяма мобилност на производството, което е предпоставка
за оптимизирането на териториалната организация на производството
и повишаването на неговата ефективност. По този начин се извършва
“ешалонизирането” на машиностроенето:
1/.производство
на метални отливки, щамповки;
2/.производство
на възли и детайли;
3/.монтаж
на крайни продукти.
Редица
производства на машиностроенето /инвестиционното машиностроене,
транспортното машиностроене и др./ са металоемки, което определя
тяхното разположение в близост до металургичните предприятия
или в пристанищните центрове. Средно около 48% от производствените
разходи в машиностроенето са за суровини и материали, като има
тенденция към намаляването им.
Машиностроенето
има важно значение и за износа на страната, като последният
влияе върху формирането на съвременната структура на машиностроенето
чрез износ на оборудване, поточни линии и други системи от машини.
Машиностроенето
има важно значение и за отбраната на България чрез производството
на бойна техника и резервни части за нея.
Трябва
да се отбележи и немаловажният факт, че за разлика от повечето
промишлени отрасли, машиностроенето сравнително слабо замърсява
природната среда, което е негово значително предимство.
Друга
негова характерна особеност е относително слабото развитие на
частния сектор през последните 10 години, което е във връзка
със специализацията на производството и суровинната му и пазарна
обезпеченост.
ІІ.
Място на машиностроенето в структурата на промишлеността и НС.
Мястото
на отрасъла се определя от относителния му дял в ОПП, вноса
и износа на страната, дела на заетите, дела в ОПФ и редица други
важни стопански показатели.
До
края на 80-те години машиностроенето има водещо място в структурата
на промишленото производство, осигурявайки над 30% от ОПП. През
последните 10 години обемът на продукцията му спада около 2
пъти, поради липсата на пазари, суровини и капитали. Намалява
и относителният му дял в ОПП до 15, 8% за 1998г. Все пак трябва
да се отбележи, че след 1995г. /около 10% от ОПП/ относителният
дял на отрасъла нараства, което е доказателство за излизането
му от кризата.
Промени
в относителния дял на машиностроенето в ОПП
години: 1939
1952 1960 1970 1975 1985 1989 1990 1991 1997 1998
дял в %: 2,4
10,0 12,4 20,2 24,8 26,2 34,6 31,0 25,4 14,6 15,8
-----------------------------------------------------------------------------------------
Във връзка
с промените в обема на производството значително се променя
и делът на отрасъла във вноса и износа на страната. В началото
на 90-те години машиностроенето участва с над 30% в износа и
около 15% във вноса на България, докато днес участието му в
износа е едва 14,5%, а във вноса - около 24%. Това доказва нерационалността
на отрасловата структура на машиностроенето, формирана през
последните 30 години, предизвикваща трудности във връзка с разпадането
на СИВ, свързани с необходимостта от преориентация на пазарите,
както и с недостига на суровини и материали.
Значителният
спад на производството в отрасъла се отразява и върху броя на
работещите в него и относителния им дял в заетите в НС. През
последните 10 години броят на заетите в отрасъла значително
намалява - около 2 пъти, през 1998г. в него работят 215000д.
/6,9% от заетите в НС и около 20% от заетите в промишлеността/,
като в частния сектор работят 46% от тях.
Брой
на предприятията и заетите в отрасъла
години: 1939 1985 1989 1990 1991 1998
брой:
предприятия 86
629 814 849 885 11000
заети 1500 399887
558120 516940 398323 215000
Специализацията
на България в рамките на СИВ в редица машиностроителни производства
/каростроене, електроника и др./ до края на 80-те години довежда
до нарастване на дела на отрасъла в ОПФ на промишлеността до
27%. Днес в машиностроителната, металообработващата, електротехническата
и електронната промишленост са съсредоточени около 25% от ОПФ
в промишлеността.
ІІІ.
Фактори и условия за развитие на машиностроенето.
Върху
развитието на отрасъла оказват влияние множество фактори - суровините,
работната сила като количество и качество, потреблението /вътрешните
и външни пазари за продукцията/, научните достижения в областта
на техниката, собствеността на предприятията, формите на организация
на производството и др. Значително по-слабо, в сравнение с други
промишлени отрасли, е влиянието на транспортния фактор.
Суровинната
база на
машиностроенето са цветната и черната металургия, химическата
промишленост и стъкларската. В тази връзка много силно влияние
върху отрасъла оказват качеството на металите, местонахождението
на металургичните предприятия, химическите производства, стъкларските
предприятия и др. Значителна част от суровините се внасят от
чужбина, което оскъпява машиностроителната продукция.
Вътрешните
пазари условно могат да се поделят на: потребителски и производствени.
Производственият пазар всъщност представлява вътрешноотрасловото
потребление на редица произведения - метални отливки, детайли
за машини, машини за оборудването на други машиностроителни
предприятия и др.
Потребителският
пазар се задоволява от продукция, предназначена както за битови
нужди /автомобили, електроника, битови електроуреди и др./,
така и за потребление от други отрасли на промишлеността и НС
/селскостопански машини, автомобили, самолети, локомотиви, вагони
и др./.
Външните
пазари през последните 10 години се променят значително
като изисквания за качество и количество на продукцията, както
и като направление. До края на 80-те години основната част от
машиностроителната продукция е предназначена за страните от
СИВ. България е специализирана в производството на електро-
и мотокари, персонални компютри, детайли за автомобили и др.
Днес голяма част от предишните пазари са недостъпни за българската
машиностроителната продукция, поради конкуренцията на ЕС, САЩ,
Китай, Япония и други страни. Същевременно значителна част и
от вътрешния пазар е заета от посочените страни. Това налага
повишаването на качеството на продукцията и снижаването на себестойността
й.
Работната сила влияе
върху отрасъла основно чрез своята квалификация. Това важи главно
за електронната и електротехническата промишленост, автомобилостроенето
и други машиностроителни подотрасли. Чрез квалификацията си
работната сила оказва влияние и върху внедряването на научните
постижения в производството.
Формирането
на отрасловата и териториалната структура на машиностроенето
през последните 30 години до голяма степен се осъществява под
въздействието на факторите специализация и коопериране на производството. България се специализира в рамките на СИВ не само в производството
на определени видове машини, но и на детайли за машини /части
за автомобили, части за металообработващи машини и др./. Тази
специализация и кооперирането на производството позволяват развитието
на серийни производства, при които производителността на труда
е относително висока, а себестойността на продукцията - ниска.
Днес тези връзки в рамките на СИВ са разрушени. Търси се коопериране
с други производители на машиностроителна продукция и нова специализация
на страната в отделни производства с оглед осигуряване на външни
пазари.
Все
по-голямо влияние върху развитието на отрасъла оказва екологичният
фактор, чрез което се повишава значително и социалното значение
на производството.
Под
въздействието на горепосочените и редица други фактори се налагат
следните закономерности в териториалното разположение на предприятията
от машиностроенето:
в близост
до суровинната база са разположени металоемки производства като:
инвестиционното машиностроене, производството на оборудване
за минната промишленост и енергетиката и др.;
близо до
потребителите се намират предприятията, произвеждащи електроуреди,
селскостопански машини и др.;
в основните
градски центрове, разполагащи с квалифицирана работна ръка и
научен потенциал, са разположени предприятията от електронната
промишленост;
в близост
както до металургични предприятия, така и до потребителски центрове,
са разположени предприятия, произвеждащи строителни, транспортни
и др. машини;
близо до
пристанища и ж.п. възли се намират предприятия, произвеждащи
детайли и възли за износ или такива, които са кооперирани с
предприятия от чужбина.
ІV.
Развитие на машиностроенето в България.
В развитието на българското
машиностроене се разкриват няколко периода, отличаващи се с
редица особености:
1. От
1878г. до национализацията на промишлените предприятия през
1947г. През този период машиностроенето е слабо застъпено
в страната, което личи и от ниския му дял в ОПП /2,4% през 1939г./.
Слабото му развитие се дължи на общата стопанска изостаналост
на България, конкуренцията на чужди, доказани производители,
липсата на стабилна металургична база, отсъствието на традиции
в производството на машини, липсата на квалифицирана работна
ръка, липсата на външни и вътрешни пазари и др. Въпреки тези
неблагоприятни фактори, през 1939г. в страната има 86 машиностроителни
работилници и по-едри предприятия. Основната част от тях са
в Русе, Карлово, Ловеч, София, Варна, Пловдив, Плевен и други
по-големи селища.
2. 1948-1958г. През този етап основната част от национализираните предприятия
са слети и уедрени и започва производството на селскостопански
машини, вагони и други. Полага се началото на строителство на
машиностроителни заводи за транспортни машини и инвестиционно
оборудване. През периода се засилва ролята на машиностроителни
центрове като София, Русе, Варна, Пловдив, Ловеч и др. За развитието
на отрасъла допринася и пускането в действие на металургичния
завод в Перник, който допринася за налагането на София като
основен машиностроителен център в страната.
3. 1959-1970г. През този период значително се разширява “географията” на машиностроенето.
Като центрове изпъкват Казанлък, Карлово, Ботевград, Силистра,
Добрич и др. Под въздействието на СИВ се очертава и отрасловата
структура на машиностроенето чрез специализацията на България
в редица производства. През този период изпъква и значението
на отрасъла като база за бързата индустриализация на страната,
която до голяма степен не е съобразена с наличните суровини,
производствен опит и квалификация на работната сила и др.
4. 1970-1989г. През периода в България се развиват с бързи темпове електротехническото
машиностроене, електрониката и подемно-транспортното машиностроене.
Построени са и някои заводи от комбинатите за тежко инвестициионно
машиностроене край Радомир и Русе, а страната е специализирана
в производството на електроника, детайли за автомобили и редица
други изделия в рамките на СИВ. Всичко това определя водещото
място на машиностроенето в структурата на промишлеността /около
30% от ОПП на страната в края на 80-те години/. През същия период
изпъкват и редица слабости в развитието на отрасъла: металоемки
производства, за които липсва необходимата база; териториална
разпокъсаност на производствата; прекомерна концентрация на
предприятия и производства в агломерацията София-Перник; подценяване
на машиностроителната продукция с потребителска насоченост /битови
електроуреди, леки автомобили и др./; прекомерно обвързване
със страните от СИВ и основно с тези от ОНД, като в повечето
случаи то не е на взаимноизгодна основа и др.
5. От
1990г. до днес. Този период може да се приеме като “преходен”
в областта на машиностроенето. През последните 10 години значително
се разширява частният сектор в отрасъла, променя се ориентацията
на пазарите, структурата на произвежданата продукция е по-пълно
съобразена с търсенето на международните и вътрешни пазари и
т. н. Същевременно през периода е отбелязан значителен спад
на производството /около 2 пъти/ и на заетостта. Това довежда
до множество стопански и социални проблеми за страната, които
все още не са решени.
V. Отраслова
структура на машиностроенето.
Сегашната
отраслова структура на машиностроенето е резултат от развитието
му през последните 3 десетилетия. През този период се развиват
редица нови производства /електрониката и др./, които бързо
се превръщат във водещи подотрасли. Днес основната част от продукцията
на машиностроенето се дава от транспортното машиностроене и
електрониката. За тези подотрасли съществува и значително по-стабилна
суровинна база в България /цветната металургия/. Редица производства
на машиностроенето запазват до голяма степен част от външните
си пазари. Подотраслинте на машиностроенето могат да бъдат поделени
на следните групи, според предназначението на продукцията им:
произвеждащи
продукция главно за вътрешния пазар - транспортно машиностроене
/камиони, автобуси, асансьори/, инвестиционно машиностроене,
производство на битови електроуреди /хладилници, перални, аудио
и видеотехника и др./, металообработване;
произвеждащи
продукция основно за износ - транспортно машиностроене /електро-
и мотокари, електротелфери/, електротехническо и електронно
машиностроене /електромотори, силови трансформатори, телефонни
централи, телефони, ЕИМ, металорежещи машини и др./, селскостопанско
машиностроене /трактори, сеялки, силажокомбайни/;
произвеждащи
продукция както за външния, така и за вътрешния пазар - производство
на оборудване за ХВП, транспортно машиностроене /кораби, ж.п.
вагони, яхти и лодки/.
В
отрасъла машиностроене се включват следните подотрасли: металообработване,
транспортно машиностроене, електронно и електротехническо машиностроене,
инвестиционно машиностроене, строително машиностроене, селскостопанско
машиностроене.
Въпреки
значителния спад на производството, в края на 90-те години около
38% от продукцията на машиностроенето се дава от транспортното,
електронното и електротехническото машиностроене.
1. Транспортното машиностроене обхваща производството на електро- и
мотокари, кораби, ж.п. вагони, трамваи, автомобили, двигатели
с вътрешно горене, електротелфери. Този подотрасъл е материалоемък
и изискващ квалифицирана работна ръка. Поради липсата на пазари
и суровини за отделните производства, обемът на продукцията
им спада между 2 и 6 пъти през последните 10 години.
Производството на подемно-транспортни
машини /кари, електротелфери, кранове/ се развива в България
от 70-те години във връзка със специализацията в рамките на
СИВ. Основните центрове за производство на електро- и мотокари
са София /електро- и мотокари/, Пловдив /мотокари/, Плевен /електрокари/,
Враца /електрокари/, Лом. Тези предприятия са кооперирани с
редица други машиностроителни предприятия в Пазарджик, София,
Ловеч, Кнежа и др. През последните 12 години производството
на електро- и мотокари намалява между 30 и 40 пъти, поради липсата
на пазари във връзка с нерентабилността на производството им
в страната. Производството на електротелфери е застъпено главно
в Габрово, Горна Оряховица и В.Търново. Липсата на пазари за
това производство определя и намаляването на обема му около
20 пъти за последните 17 години.
Основни
производства в транспортното машиностроене
производство:
1980г. 1985г. 1990г. 1991г. 1998г.
ж.п.вагони-бр.
2000 2904 1316 476 39
тов.автомобили-бр.
94 6860 7285 2755 43
леки автом.-бр. 15401 15000 14641 2500 -
ремаркета-бр.
7517 9224 11231 15000 1687
автобуси-бр.
2068 2650 1533 573 12
велосипеди-бр. 120000 89734 77878 110400 19100
електрокари-бр.
43877 46983 32645 18600 1700
мотокари-бр.
21700 38449 25430 9000 1600
електротелфери-бр.
125302 134965 116524 25100 7200
ДВГ - бр. 14200 38001 29711 6700 3600
Още
в края на XIXвек
в Русе е открита ремонтна работилница за
ж.п. вагони. Днес центровете за производство и ремонт на вагони
са Дряново /пътнически вагони/, Бургас /товарни вагони/, София,
Русе, Самуил. Това производство е материалоемко, а и стопанската
криза в България води до намаляване на пазарите, поради което
производството на вагони спада около 100 пъти през последните
20 години /табл. 3/.
В
близкото минало в София се произвеждат трамвайни мотриси,
но поради ниското им качество днес се внасят такива главно
от Чехия.
Корабостроенето
в България доскоро се представя от производството на кораби
с различен тонаж и предназначение /танкери, за насипни товари,
пътнически, речни тласкачи и шлепове и др./. Тези производства
са застъпени във Варна, Бургас, Тутракан /за лодки/, Царево
/за лодки и яхти/. Днес производството на кораби, лодки и яхти
спада значително, поради липсата на потребление. В момента във
Варна се строят 2 кораба, чието завършване се нуждае от големи
инвестиции. За нуждите на корабостроенето работят голям брой
предприятия от вътрешността на страната: Шумен /котли и вентилатори/,
Търговище /корабно електрооборудване/, Провадия /корабна мебел/,
Нови пазар, Добрич и др. Днес повечето от тези предприятия не
работят, поради липсата на поръчки.
Автомобилостроенето е сравнително най-младият подотрасъл на транспортното
машиностроене. В миналото в България са произвеждани редица
марки леки автомобили /”Фиат”, ”Рено”, ”Москвич”, ”Роувър”/
в Ловеч, Пловдив и Варна, а днес България е една от малкото
държави в Европа без собствено производство на леки автомобили.
През последните няколко години е осуетено производството на
пикап ”Форд” в Дупница и на джипове “Вранглер” в Ловеч, а по
субективни причини е преустановено и производството на “Роувър”
във Варна. Същевременно в страната се произвеждат редица части
за леки и товарни автомобили: стартери и алтернатори /Сливен,
Севлиево/, индукционни бобини /Елхово/, акумулатори /Монтана,
Пазарджик и Добрич/, въздушни филтри /Добрич/, реле-регулатори/Пловдив/,
кормилни механизми /Луковит/, джанти /Павликени/ и др.
Производството
на товарни автомобили е концентрирано във фирма “Мадара” в Шумен.
Там се сглобяват товарни автомобили от марките “Шкода” и “ГАЗ”.
Поради липсата на доставки от Русия и Чехия, през последните
5 години производството им намалява 20 пъти.
Производството
на автобуси е застъпено в Ботевград на базата на кооперирането
с предприятия от Чехия, Унгария и Австрия. Високата себестойност
на производството определя и намаляването му с около 15 пъти
за последните 5-6 години.
В град Ловеч се произвеждат
велосипеди и делтапланери, а в близкото минало във фирма “Балкан”
са произвеждани мотоциклети, мотопеди и са сглобявани автомобили
от марките “ФИАТ” и “Москвич”.
Производството
на ремаркета за автомобили е съсредоточено главно в град Елена,
като през последните 5 години се произвеждат основно ремаркета
за леки автомобили.
2. Електротехническо и електронно машиностроене. Към подотрасъла се отнасят
производствата на битови електроуреди, електродвигатели, акумулатори,
кабели, телефонни апарати, генератори, силови трансформатори,
компютри, съобщителна техника и др. Тези производства се развиват
под въздействието главно на два фактора - квалифицирана работна
ръка и потребителското търсене. Те са мобилни и относително
“най-екологични”.
В
България е застъпено производството на разнообразна битова
електротехника - хладилници, радиоапарати, телевизори, видеомагнетофони, електрически печки,
бойлери, перални и др. Основните центрове за тези производства
са Варна /бойлери, перални, електрически печки и др./, София
/хладилници,
АТЦ, телефони и др./, Велико Търново
/радиоапарати, видеомагнетофони, сателитни антени,
радиотелефони, телевизори, радиокасетофони и др./, Белоградчик /телефони/, Горна Оряховица
/електрически печки/, Гоце Делчев, Банско и Благоевград /радиотелефони
и радиостанции/ и др. През последните 8 години бързо развитие
получава частният сектор в тези производства, но въпреки това
обемът на продукцията спада неколкократно, поради свиването
на вътрешните и външните пазари.
Основни
производства в електротехническото и електронното машиностроене
Производства
1980г. 1985г. 1990г. 1991г. 1998г.
ел.готварски
печки -бр. 99000
285000 176000 64000 33000
отопл.печки-бр.
398000 396000 259000 99000 21000
ел.бойлери-бр.
77242 129252 94085 46600 84500
перални - бр. 64580 155914 90015 73500 4900
електродвигатели
/ хил.бр./ 1251
1401 1503 817 406
ел.генератори
-бр. 1694 2845 6766 8740 1016
силови транс-
форматори -бр.
7645 9357 4861 4442 956
акумулатори
/хил.бр./ 4003
4546 3268 1838 1399
кабели-млн.м
56 68,7 47,3 21,4 38,5
тел.апарати
/хил.бр./ 1005
1150 914,7 515,7 44,4
домашни
хладилници-бр.
96279 122100 81600 65000 21100
радиоапарати-бр.
51292 41500 42500 11100 30
телевизори -бр.
91305 110600 218600 107500 5900
Производството на електродвигатели
е застъпено основно в Ловеч, Тетевен и Троян и в
по-малка степен - в София и В.Търново.
Кабели се произвеждат в Севлиево и Бургас, а производство на акумулатори има
в Пазарджик,
Добрич и Монтана. Производството на батерии за електроуреди
е съсредоточено в Никопол.
Електрооборудване
за автомобили /релета, алтернатори, кабели и др./ се произвежда в Сливен, Елхово, Пловдив,
Търговище и др.
Електроизолационни материали се произвеждат в Николаево и Русе, а производството
на електрически крушки е застъпено в Сливен.
През
посредните 15-20 години бурно развитие в света бележи производството
на електронно-изчислителна и организационна техника.
На тази основа се
автоматизират голяма част от технологичните процеси. Тези производства
изискват висококвалифицирана работна ръка с технически познания
и образование. България се специализира в рамките на СИВ в производството
на компютри, което я принуждава да внася за конвертируема валута
части и технологии и да продава за рубли готовата продукция.
През последните 10 години в страната производството и търговията
на компютърна техника е почти изцяло в частния сектор. Основните
центрове за тези производства са София /ЕИТ, електроннопреобразувателни елементи/,
Пловдив /запаметяващи устройства/, Стара Загора
/промишлени роботи/,
Силистра /организационна техника/, Габрово /промишлена електроника/, Ботевград и Правец /микропроцесори,
полупроводници и др./.
България
произвежда и прецизна апаратура за ядрената енергетика /Плевен,
Стара Загора/, радиолокатори /Айтос/ и др.
Към
подотрасъла се отнася и производството на асансьори, застъпено
основно в София. Поради липсата на пазари, през последните 4
години производството намалява 3 пъти, като през 1997г. са произведени
едва 125 асансьора. В Пловдив е застъпено производството на
пишещи машини и ксерокси.
3. Инвестиционно машиностроене.
Към
подотрасъла се отнася производството на машини и оборудване
за промишлените отрасли. Могат да се разграничат 3 групи производства:
1/. производство
на машини и съоръжения за отраслите от тежката индустрия, с
изключение на машиностроенето;
2/. производство
на машини и съоръжения за отраслите на машиностроенето - металорежещи
машини, ковашко-пресово оборудване, инструменти;
3/. производство
на машини и оборудване за леката индустрия /лека и хранителна
промишленост/.
Машини
и оборудване за тежката индустрия се произвеждат в: Плевен
/енергетични
машини и оборудване, ковашко-пресово оборудване/, София /котлостроене, мостови кранове/, Перник и Кърджали
/минни машини и оборудване/, Ямбол /машини за геоложки проучвания/,
Бургас и Горна Оряховица /климатична техника/, Сливница /хладилна техника/, Бяла /редуктори/, Хасково,
Харманли, Плевен, Девня, Троян, Враца
/машини и оборудване за ХП/, Радомир, Русе и Хасково
/оборудване за предприятия на тежката индустрия/, Стара Загора /оборудване за консервната
и млекопреработвателната промишленост/, Хасково /оборудване за тютюневата
промишленост и хлебопроизводството/, Чирпан, Нова Загора и Русе
/мелничарски машини и оборудване за фуражната промишленост/, Търговище
/машини за месната промишленост/, Габрово и Сливен
/текстилни машини/
и др.
В
страната се произвеждат още: металообработващи машини
/София, Стара
Загора, Троян, Пазарджик, Силистра, Русе, Сливен/, дървообработващи
машини /Пловдив, Якоруда, Доспат
и др./, бормашини /Ловеч/, фитинги /Монтана/, феромагнити
/Перник/ и др.
Поради
ограничаването на външните и вътрешни пазари за продукцията
на подотрасъла, обемът на производството значително намалява
през последните 10 години. Така например металорежещите стругове
намаляват 4 пъти в сравнение с 1980г., като през 1998г. са произведени
едва 2315. Подобен спад има и производството на шепингмашини,
фрези, бормашини и други.
4. Селскостопанско машиностроене. Този подотрасъл има важно значение
за развитието на селското стопанство, поради което България
е специализирана в производството на селскостопански машини.
В страната се произвеждат доскоро над 80 вида селскостопански
машини. Това производство е развито главно в основните земеделски
райони - Дунавската равнина и Горнотракийската низина. Основен
център на подотрасъла е Русе, където се произвеждат малогабаритна
земеделска техника, комбайни и други земеделски машини. Производството
на селскостопански машини е застъпено и в Карлово
/трактори/, Пловдив /малогабаритна техника/, Видин
/напоителни помпи/, Ямбол /дъждовални машини и фуражомелки/, Полски Тръмбеш
/животновъдна техника/, Добрич /сламопреси, роначни машини за царевица/, Нова Загора
/машини за растителна защита/. Ремонтът на селскостопанската техника е концентриран
в Кнежа, Дулово и Карнобат.
Поради
свиването на вътрешния и външните пазари за селскостопански
машини, производството им през последните 20 години спада значително,
въпреки че страната се нуждае от евтина и продуктивна малогабаритна
техника.
Производство
на селскостопански машини
Производство:
1980г. 1985г. 1990г. 1991г. 1998г.
Трактори-бр.
6767 5350 3120 1729 315
Комбайни-бр. 35505 15020 9735 2600 200
5. Производство
на строителни машини.
Този подотрасъл
е развит в близост до големи строителни центрове - Елин Пелин,
Пазарджик, Хасково, Айтос, Севлиево, Нови пазар. В тези селища
е застъпено производството на разнообразна строителна техника
- бетонобъркачки, сита и др. В Каварна, Дебелец и Исперих се
произвеждат пътни строителни машини /валяци, багери, кранове
и др./. Поради недостига на пътно-строителни машини и относително
по-лошото им качество, България внася такива от Полша и редица
други страни. През 1998г. са произведени едва 90 крана и 15
багера, което е с около 100 пъти по-малко в сравнение с 1980г.
6. Производството на хидравлични машини, предназначени
за транспортното и селскостопанското машиностроене е застъпено
в Казанлък, Чирпан, Ямбол и Бяла Слатина. Значителна част от
тези машини се изнясат и зад граница, поради високото им качество.
7. Металообработване.
Към
подотрасъла се отнасят производствата на метални изделия и отливки
с различно предназначение: радиатори, болтове, гайки, винтове,
пирони, печки за твърдо и течно гориво, нитове, инструменти,
битова арматура /разходомери, водомери, батерии/, метални съдове,
кревати, метални конструкции, стоманени въжета и др. Основните
центрове за тези производства са София, Пловдив, Русе, Варна,
Добрич, Севлиево, Горна Оряховица, Враца, Роман, Ихтиман и др.
Значителна част от тези предприятия през последните 10 години
значително съкращават обема на производството си, поради липсата
на пазари.
VІ.
Териториална структура на машиностроенето.
Промените
в обема на производството и отрасловата структура на машиностроенето
през последните 8 години до голяма степен променят и териториалната
структура на отрасъла., защото редица предприятия са закрити,
а се появяват и много нови частни предприятия. Въпреки това,
формираните през 70-те и 80-те години райони на машиностроенето
до голяма степен се запазват. Същевременно могат да се разкрият
и отраслови комплекси от предприятия, които са отдалечени. Такива
са:
предприятия,
произвеждащи оборудване за кораби - Варна, Русе, Попово, Търговище,
Нови Пазар, Тервел, Каварна, Провадия, Тутракан, Бургас;
предприятия,
произвеждащи електро- и мотокари - София, Лом, Враца, Плевен,
Ловеч, Пловдив, Оряхово и др.;
предприятия,
произвеждащи хидравлични уредби - Казанлък, Шипка, Стара Загора,
Ямбол, Чирпан и др.;
предприятия,
произвеждащи съобщителна техника и електроника - София и Югозападна
България.
Два са
комплексните машиностроителни района в страната:
Софийско-Пернишкият район произвежда около 30% от машиностроителната
продукция. Специализиран е в производството на електроника,
съобщителна техника, електро- и мотокари и др. В него се включват
2 машиностроителни възела:
1/. Софийският
възел е специализиран в производството на електроника, съобщителна
техника, двигатели с вътрешно горене, мото- и електрокари, металообработващи
машини, автобуси и др.;
2/. Пернишко-Радомирският възел е специализиран в производството на оборудване
за енергетиката и други промишлени отрасли, производството на
феромагнити и др.
Янтренският
район произвежда около 10% от машиностроителната продукция в страната. В него
са оформени 3 възела:
1/. Габровско-Дряновски - специализиран е в производството на електротелфери,
инструменти, пътнически вагони, промишлена електроника, текстилни
машини и др.;
2/. Търновско-Горнооряховският възел е специализиран в производството на електротелфери,
електродвигатели, битова електроника, съобщителна техника, печки,
запаметяващи устройства;
3/. Севлиевският
възел е специализиран в производството на кабели, битова арматура
и др.
Самостоятелни
машиностроителни възли са Русенският /корабостроене, селскостопански машини, инвестиционно
оборудване/, Варненският/ кораби, двигатели с вътрешно горене, битови електроуреди
и др./, Шуменският /товарни автомобили, алуминиеви профили,
корабно оборудване и др./, Бургаският /корабостроене, кабели,
климатична техника, товарни вагони и др./, Пловдивско-Асеновградският
/електроапаратура, асинхронни електродвигатели, запаметяващи
устройства, пишещи машини, ксерографи, металорежещи машини и
машини за дървообработка/, Старозагорско-Казанлъшкият
/запаметяващи устройства, промишлени роботи, машини
за ХВП, хидравлични машини и др./, Карловско-Сопотски
/производство
на трактори и сачмени лагери/, Ловешко-Троянски
/стругове, електродвигатели, електроинструменти,
детайли за електрокари/.
VІІ.
Тенденции и проблеми пред машиностроенето.
Основните
проблеми пред отрасъла са: липсата на капиталовложения; необходимостта
от нови пазари за продукцията; подмяната на техниката и технологиите
в повечето производства, които са морално и физически остарели
и др. Всичко това налага цялостно преструктуриране на машиностроенето
и ориентирането му към европейските и световни стандарти. |