Публий Корнелий Тацит

Публий Корнелий Тацит
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Публий (Гай) Корнелий Тацит (лат. Publius (Gaius) Cornelius Tacitus, ок. 55—120) е римски историк и политик.

• Боговете обичат силните.

• Всичко непознато (изглежда) е прекрасно.

  Omne ignotum pro magnifico.

• За обиждащия е свойствено да ненавижда тези, които е обидил.

• Историята се пише "без гняв и пристрастие." — т.е. безпристрастно

  Sine ira et studio.

• Както преди ни тегнеха безчинствата, така сега ни тежат законите.

  Ut olim flagitiis, sic nune legibus laboramus.

• Кой е токова самонадеян, че да разчита на вечна слава?

  Quem illum tanta superbia esse, ut aeternitatem famae spe praesumat?

• Кръговратът е присъщ на всичко и – подобно на въртящите се в кръг годишни времена – се менят и човешките нрави.

  Rebus cunctus inest quidam velut orbus, ut quemadmodum temporum vices, ita morum vertantur.

• Оставят подир себе си пустиня и на това му викат мир. — за римские завоевания и опустошения

  Solitudinem faciunt, pacem appellant.

• Отвращение от живота.

  Taedium vitae.

• Рядко е щастливото време, когато можеш да мислиш, каквото си искаш, и да говориш, каквото мислиш.

  Rara temporum felicitas, ubi quae velis sentire et quae sentias dicere licet.

• Само глупавите считат своеволието за свобода.

• Управниците са смъртни, държавата е вечна.

  Principes mortales, respublica aeterna.