Българи в Унгария
Българи в Унгария | ||
Етнически българи родени в Унгария. | ||
Места и численост | ||
---|---|---|
Общ брой | 6272 (пребр. на населението през 2011 г.);[1] 100 000 (оценки) | |
Будапеща | ~ | |
Заселване от | 1365-1396 г., 1688-1741 г. в Банат | |
Говорими езици | български, унгарски | |
Вероизповедания | Християнство |
Българите са етническа група в Унгария. Според преброяването на населението през 2011 г. те са 6272 души, или 0,06 % от населението на страната.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Ранното присъствие на българи в Унгария е още от преди заселването на Унгария през 9 век от днешните унгарци, предвождани от княз Арпад. По това време Унгария е гранична на България.
По-късно голяма вълна български заселници пристига в Унгария, след като унгарският крал Лайош през 1395 г. завзема за кратко град Видин, последните български царе Константин и Фружин бягат в Унгария.
Следващата преселническа вълна е след потушаването на Чипровското въстание през 1688 г., когато голяма група българи-католици се преселват в Унгария, в района на Банат. През 1744 г. те получават привилегии от императрица Мария Тереза. През 1811 г. император Франц I дава същите привилегии на община Винга.
След разгрома на въстанието на Карпош през 1689 година и Австро-турската война от 1737-1739 година Унгария, главно по южната граница, се установяват и много православни българи. Някои от тях развиват мащабна търговска дейност и достигат високо обществено положение – Тодор Николич получава титлата „граф от Велес“, а братята Георги и Иван Калинович – „граф от Дойран“.[2]
Последната, и най-голямата, вълна на заселване е от края на 19 до средата на 20 век. Пристигат главно градинари, които се заселват в околностите на градовете Будапеща, Сегед и Мишколц.
Численост и дял
[редактиране | редактиране на кода]Преброявания на населението
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на българите според преброяванията на населението през годините, по области:[3][1]
Област | Численост | Област | Дял (в %) | ||
---|---|---|---|---|---|
2001 | 2011 | 2001 | 2011 | ||
Общо | 2316 | 6272 | Средно за страната | 0.0227 | 0.0631 |
Бараня | 86 | 204 | Бараня | 0.0211 | 0.0527 |
Бач-Кишкун | 49 | 231 | Бач-Кишкун | 0.0089 | 0.0443 |
Бекеш | 46 | 103 | Бекеш | 0.0115 | 0.0286 |
Боршод-Абауй-Земплен | 93 | 335 | Боршод-Абауй-Земплен | 0.0124 | 0.0488 |
Будапеща | 1207 | 2271 | Будапеща | 0.0678 | 0.1313 |
Ваш | 11 | 96 | Ваш | 0.0041 | 0.0374 |
Веспрем | 25 | 138 | Веспрем | 0.0066 | 0.0392 |
Дьор-Мошон-Шопрон | 25 | 256 | Дьор-Мошон-Шопрон | 0.0057 | 0.0571 |
Зала | 23 | 77 | Зала | 0.0077 | 0.0272 |
Комаром-Естергом | 58 | 162 | Комаром-Естергом | 0.0183 | 0.0531 |
Ноград | 21 | 55 | Ноград | 0.0095 | 0.0271 |
Пеща | 322 | 1052 | Пеща | 0.0297 | 0.0864 |
Саболч-Сатмар-Берег | 43 | 171 | Саболч-Сатмар-Берег | 0.0073 | 0.0305 |
Толна | 22 | 73 | Толна | 0.0088 | 0.0317 |
Фейер | 39 | 157 | Фейер | 0.0089 | 0.0368 |
Хайду-Бихар | 83 | 341 | Хайду-Бихар | 0.0150 | 0.0623 |
Хевеш | 17 | 108 | Хевеш | 0.0052 | 0.0349 |
Чонград | 73 | 171 | Чонград | 0.0168 | 0.0409 |
Шомод | 38 | 99 | Шомод | 0.0113 | 0.0312 |
Яс-Надкун-Солнок | 35 | 172 | Яс-Надкун-Солнок | 0.0084 | 0.0444 |
Организации
[редактиране | редактиране на кода]В сайта на ДАБЧ на България се посочва, че в Унгария има 13 действащи организации на българите – 3 дружества, 2 печатни медии, 4 електронни медии, 2 учебни заведения и 2 църковни общини.[4]
Вид | Адрес | Седалище или местонахождение |
Година на основаване |
Година на закриване |
Уебсайт или блог | |
---|---|---|---|---|---|---|
Дружество на българите в Унгария[4] | дружество | ул. „Вагохид“ 62 | Будапеща | 1914 | bolgaregyesulet.hu | |
Българско републиканско самоуправление[4] | дружество | Bajza u. 44 | Будапеща | 1995 | bolgarok.hu | |
Български културен форум[4] | дружество | Cirmos Utca 1-3. B.Lh. 8.Em. 47.A | Будапеща | 1999 | bolgarforum.hu | |
Хемус (Българо-унгарско списание за култура и обществен живот)[4] | печатна медия | Bajza u. 44 | Будапеща | 1991 | www.bolgarok.hu | |
Български вести (вестник)[4] | печатна медия | Bajza u. 44 | Будапеща | 1995 | www.bolgarok.hu | |
БолгарУеб (портал за българите в Унгария)[4] | електронна медия | Bajza u. 44 | bolgarok.hu | |||
Българско предаване по Унгарското национално радио, програма MR4 (Унгария)[4] | електронна медия | Kunigunda u. 64 | Будапеща | 1998 | mediaklikk.hu | |
Рондо (телевизионно предаване по телевизия Magyar Televízió)[4] | електронна медия | Kunigunda u. 64 | Будапеща | 1995 | mediaklikk.hu | |
Българо–унгарско средно езиково училище „Христо Ботев“[4] | учебно заведение | Bajza u. 44 | Будапеща | 1918 | 2011 | |
Българско училище за роден език[4] | учебно заведение | Bajza u. 44 | Будапеща | 2004 | ||
Българска двуезична малцинствена детска градина[4] | учебно заведение | Bajza u. 44 | Будапеща | 2008 | ||
Българска православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“ и параклис „Св. Трифон“[4] | църковна община | Vágóhid 15 | Будапеща | 1916 | ||
Българска православна църковна община „Св. Иван Рилски“[4] | църковна община | Печ | 1933 |
Исторически събития
[редактиране | редактиране на кода]- 1365-1396 Първа преселническа вълна
- 1688-1741 Заселване в Банат
- От средата на ХIХ век - български градинари идват първоначално като гурбетчии, по-късно се заселват и основават първите си организации:
- 1914 Основаване на Дружеството на българите в Унгария
- 1916 Основава се Българската православна църква в Унгария
- 1918 Българо училище в Будапеща – основно училище от 1 до 4 клас, от 1921 от 1 до 7 клас, от 1981 от 1 до 11 клас, от 1995 от 1 до 12 клас
- 1924 Българско училище в Мишколц (закрито през 1950 г.)
- 1932 Построяване на българския православен храм в Будапеща (осветен през 1950-те години)
- 1954 Българско училище в Печ (закрито през 1970 г.)
- 1957 Изграждане на Българския културен дом, седалище на Дружеството на българите в Унгария
- 1981 Българо-унгарско средно езиково училище „Христо Ботев“ в Будапеща става пълноправно средно училище
- 1995 Основаване на Българското републиканско самоуправление
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Етнически състав на населението в Унгария през 2011 година, по области // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 2017-11-13. Посетен на 2 април 2016.
- ↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 33-34.
- ↑ Етнически състав на населението в Унгария през 2001 година, по области // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 2017-11-13. Посетен на 2 април 2016.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Организации на българите в Унгария според Държавната агенция за българите в чужбина // government.bg. Посетен на 10 май 2017.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- П. Пейковска, Българската общност в Унгария
- П. Пейковска, Българите в Будапеща
- П. Пейковска, Българското училище в Будапеща (1918-1936)
- Унгария Напред-Назад.ком
|
|
|