Стена на Аврелиан
Стена на Аврелиан | |
Стената на Аврелиан е обозначена с черна линия. | |
Информация за обекта | |
---|---|
Вид | отбранителна стена |
Собственик | правителство на Италия |
Отворен за обществеността | да |
История на обекта | |
Строителство | 271 – 275 г. пр. н. е. |
Строител | жителите на Рим |
Материали | бетон, тухли, хоросан |
Битки | Разграбване на Рим (410) Разграбване на Рим (455) Завладяване на Рим |
Състояние | частично разрушена, частично възстановена |
Информация за гарнизона | |
Гарнизон | Преторианска гвардия |
Стена на Аврелиан в Общомедия |
Стената на Аврелиан (на италиански: Mura aureliane) е построена около Древен Рим при император Аврелиан през 271 – 275 г. Стената обикаля Седемте хълма на Рим, Марсово поле и район Трастевере на левия бряг на Тибър, всичко това с обща площ 13,7 км2.[1]
Стената е построена с цел да отбранява Рим от внезапно варварско нашествие достатъчно дълго, за да позволи навременното пристигане на подкрепления към защитниците на града. Не са проектирани да издържат на съгласувано нападение с напреднала техника за обсада.[2]
Дебелината на стената е 3,4 м, а периметърът ѝ е 19 км. Построена е от бетон и облицована с кирпич. Кулите са били разположени на разстояние 100 римски фута (29,6 м) една от друга; общият им брой е стигал до 383. Височината на стената на Аврелиан не превишава 8 м, при Хонорий през 5 век тя е почти удвоена.
При вратите св. Себастиан (оттам започва Виа Апиа) сега има действащ музей на стената на Аврелиан.
Стената продължава да е значително военно съоръжение за града до 20 септември 1870 г., когато берсалиерите на Кралство Италия я разрушават близо до Порта Пиа и завладяват Рим. Стените определят границите на град Рим до 19 век.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Карта на Античен Рим – вратите са червено.
-
Част от стената.
-
Проход за стражите.
-
В подножието на стената.
-
Южна част.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Luther H. Martin. The Mind of Mithraists: Historical and Cognitive Studies in the Roman Cult of Mithras. Bloomsbury Publishing, 2014. ISBN 9781472584205. с. 11.
- ↑ Alaric Watson. Aurelian and the Third Century. Psychology Press, 2004. ISBN 9780415301879. с. 150.
|