Реставрация Кенму
| Част от серията статии за |
| История на Япония |
|---|
 |
| Палеолит (~ 35 000 – 14 000 г. пр.н.е.) |
| Джомон (~ 14 000 – 300 г. пр.н.е.) |
| Яйои (~ 300 г. пр.н.е. – 250 г.) |
| Ямато (250 – 710 г.) |
| Нара (710 – 794 г.) |
| Хейан (794 – 1185 г.) |
| Камакура (1185 – 1333 г.) |
|
| Муромачи (Ашикага) (1336 – 1578 г.) |
|
| Адзучи-Момояма (1568 – 1603 г.) |
| Едо (Токугава) (1603 – 1868 г.) |
| Мейджи (1868 – 1912 г.) |
| Тайшо (1912 – 1926 г.) |
| Шова (1926 – 1989 г.) |
| Хейсей (1989 – настояще) |
| Тематични |
Реставрацията Кенму (на японски: 建武の新政) е тригодишен период на императорско управление в историята на Япония, настъпил между периода Камакура и периода Муромачи, от 1333 до 1336 г.
Реставрацията представлява усилията на император Го-Дайго за отхвърляне на управляващия шогунат Камакура и възстановяване на властта на императорския дом в Япония. Това е завръщане към гражданско правителство настъпва след 148 години военно управление от страна на клана Камакура.[1] Го-Дайго се впуска във война през 1331 г. срещу Камакура, но е победен и изпратен в изгнание на островите Оки. Го-Дайго организира второ въстание с помощта на дезертиралия генерал Ашикага Такауджи и успява да победи шогуната Камакура след обсада на град Камакура през 1333 г. Властта на императорския дом е възстановена, но политиките на Го-Дайго не успяват да задоволят самураите и повечето японци. Накрая, управлението му е съборено, когато генерал Такауджи става шогун и основава шогуната Муромачи през 1336 г.[1][2]
Това е последният път, когато императорът на Япония има някаква власт чак до Реставрацията Мейджи през 1868 г.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Sansom, George. A History of Japan (3-volume boxed set). 2000. Т. 2. Charles E. Tuttle Co., 1977. ISBN 4-8053-0375-1. с. 22 – 42.
- ↑ Kemmu Restoration | Japan Reference