Пирит
| Пирит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | FeS₂ |
| Класификация на Щрунц | 2.EB.05a |
| Класификация на Дана | 2.12.1.1 |
| Характеристики | |
| Цвят | златен |
| Твърдост по Моос | 6 |
| Цвят на чертата | черно |
| Плътност | 5,025 g/cm³ |
| Пирит в Общомедия | |
Пиритът е сулфиден минерал в земната кора с химична формула FeS2.[1][2] Много често съдържа примеси като мед, кобалт, сребро, злато, цинк и никел.[3] Съдържанието на желязо в него е 47%, а на сяра – 53%. Има метален блясък, твърдост по скалата на Моос 6 и кристализира в кубична сингония.[4] Цветът на пирита е златистожълт. Името му произлиза от гръцката дума πυρίτης (piritēs), която означава в буквален превод „огън“.[5] Дължи се на факта, че при удар изхвърля искри. Другото име, с което пиритът е известен, е „Златото на глупците“.[5][6]
Открит е още през каменната ера, когато е използван за палене на огън. Хората са го използвали, защото е могъл при одраскване с друг металически предмет да възпроизведе искра. В Древността алхимиците често правели различни експерименти с пирит. Често те опитвали да превърнат обикновен пирит в злато. Древни лечители смятали, че пиритът влияе на нервната система и го препоръчвали на пациентите си като най-добро лекарство. Смятало се, че този камък може да окаже накаква висша помощ на притежателя си, като например да стане лидер във всичко.
Находища на пирит се експлоатират в Русия, Норвегия, Франция, Германия. В България пирит се среща в почти всички полиметални находища в Родопите и Бургаско.[7]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
Пирит от Родопите, кол. на Георги Златарски, Национален природонаучен музей -
Пирит от Хлябово, Ямболско, кол. Георги Бончев - Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към Софийския университет "Свети Климент Охридски"
_Coll._Georgi_Bonchev_at_the_Sofia_University_%22St._Kliment_Ohridski%22_Museum_of_Mineralogy,_Petrology_%26_Mineral_Resources.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ пирит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 295.
- ↑ пирит (pyrite) // mindat.org. Посетен на 10 май 2024. (на английски)
- ↑ Информация за Пирит (Pyrite) // webmineral. Посетен на 12 май 2024. (на английски)
- ↑ а б Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 483.
- ↑ Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“/Геологопроучвателен Факултет/Катедра „Минералогия и петрография“/доц. Маргарита Токмакчиева – „Минералогия“, архив на оригинала от 6 март 2016, https://web.archive.org/web/20160306124636/http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/margarita.tokmakchieva-mineralologia.pdf, посетен на 25 юни 2013
- ↑ Пирит – Регионален музей – Бургас
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (2). 1882. с. 22-25. Посетен на 8 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 43-56. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 92-103.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 170-172.
- Костов-Китин, Владислав. Пирит Pyrite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 483.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 141-142.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pyrite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
