Крум Томовски
Крум Томовски Крум Томовски | |
архитект от Република Македония | |
Роден |
21 декември 1924 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Белградски университет |
Научна дейност | |
Област | архитектура |
Работил в | Скопски университет |
Крум Томовски (на македонска литературна норма: Крум Томовски) e виден архитект и консерватор от Република Македония.[1][2][3] Томовски е основател на Института за защита на паметниците на града Скопие, председател на Архитектурната академия от нейното основаване в 1997 до 2000 година, шеф на архитектурния отдел на Архитектурния факултет на Скопския университет и академик на Македонската академия на науките и изкуствата.[1] Томовски е сред първото поствоенно поколение архитекти във Вардарска Македония и е изследовател на традиционната народна архитектура в областта.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 21 декември 1924 година в Скопие, тогава в Кралство Югославия.[2][4] Основно и гимназиално образование получава в родния си град, а след това се записва в Архитектурния факултет при Техническата велика школа в Белград. След дипломирането си през 1952 г., Томовски е избран за асистент в Техническия факултет в Скопие. През 1958 г. е избран за доцент по история на архитектурата, а от 1963 до 1965 г. Крум Томовски е основател и пръв директор на Института за защита на паметниците на културата в Скопие.[2]
Междувременно Томовски участва в проекти за възстановяване на средновековни сгради. От 1953 г. работи по консервацията и реставрацията на църквите „Света София“, „Света Богородица Заум“ и на други сакрални обекти в Охрид и Охридско. Работи заедно с белградския си професор Георге Бошкович, с когото в 1961 г., по повод на XII византоложки конгрес публикуват труда „Средновековната архитектура на Охрид“.[2]
През 1965 г. Крум Томовски е избран за доцент, а от 1970 година ръководи Архитектурния отдел на факултета. На следната 1971 г. е избран за редовен професор в Архитектурния факултет в Скопие. През 1977 и 1978 г. Томовски е декан на Архитектурния факултет, а от 1978 до 1982 г. е бил проректор на Университета. От 1986 до 1991 г. Томовски е председател на Събранието на Републиканското общество за култура и е председател на Архитектурната академия на Македония от създаването ѝ през 1997 г. до 2000 година.[2]
На 26 декември 1974 година е избран за член-кореспондент, а на 14 май 1979 година – за редовен член на Македонската академия на науките и изкуствата.[4]
Носител е на Ордена на труда със златен венец, наградите „11 октомври“, „Климент Охридски“ и други.[1]
В 1991 година получава наградата за цялостно архитектурно творчество „Андрей Дамянов“.[5]
Умира на 8 юли 2010 година в Скопие, Република Македония.[4]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Мајстор Андреја Дамјанов, Крум Томовски, Архитектонско графдежен факултет Скопје, 1966;
- Архитектурата на почвата на Македонија: од средината на XIX до крајот на XX век: прилози за истражувањето на историјата на културата на почвата на Македонија, Крум Томовски, Михаил Токарев, МАНУ 2006, ISBN 978-9989-101-71-7;
- Протомајсторот Георги Новаков Джонгар, живот и дело, Крум Томовски, Ванагел Божиноски, МАНУ, 2008, ISBN 978-9989-101-95-3;
- Современные этнические процессы в СССР и СФРЮ: советско-югославское совещание, Крум Томовски, Маргарита Сергеевна Кашуба, Галаба Паликрушева, Институт этнологии и антропологии им. Н.Н. Миклухо-Маклая, Российская академия наук, Ин-т этнологии и антропологии им. Н.Н. Миклухо-Маклая, 1992
- Современные етнические процессы в СССР и СФРЮ: советско-югославское совещание, Крум Томовски, М.С. Кашуба, Галаба Паликрушева, Россиîская академия наук, 1992;
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Почина академикот Крум Томовски // Нова Македонија, 9 юли 2010. Посетен на 8 април 2016.[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д е Крум Томовски // Македонска нација, 1 май 2013. Посетен на 8 април 2016.
- ↑ Крум Томовски остави фрапантен опус // Утрински весник, 9 юли 2010. Архивиран от оригинала на 2016-09-14. Посетен на 8 април 2016.
- ↑ а б в Крум Томовски // Македонска академија на науките и уметностите. Архивиран от оригинала на 2016-04-20. Посетен на 8 април 2016.
- ↑ 25 добитници на наградата за животно дело „Андреја Дамјанов“ на Архитектонската академия // Пресинг IV (25). с. 59.
|