Направо към съдържанието

Язд: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
 
(Не са показани 31 междинни версии от 12 потребители)
Ред 3: Ред 3:
| име-местно = یزد
| име-местно = یزد
| вид = град
| вид = град
⚫
| знаме =
| герб = <!-- Файл с герб -->
| изглед =
⚫
| изглед-описание =
| гео-ширина = 31.51
| гео-ширина = 31.51
| гео-дължина = 54.22
| гео-дължина = 54.22
Ред 12: Ред 8:
| шахрестан = Язд
| шахрестан = Язд
| бахш = Централен
| бахш = Централен
| дехестан =
| площ =
⚫
| площ = <!-- Площ, в km² -->
| височина = 1230
| височина = 1230
| население = 486 000
| население = 486 000
| население-година = 2011
| население-година = 2011
| кмет = <!-- Име на кмета -->
| основаване = [[3 хилядолетие пр.н.е.]]
| основаване = [[3 хилядолетие пр.н.е.]]
| пощенски-код = <!-- Пощенски код -->
| пощенски-код =
| телефонен-код = 351
| телефонен-код = 351
| сайт = http://yazd.ir
| сайт = {{URL|http://yazd.ir}}
⚫
| вложки =
{{Световно културно и природно наследство|вложка=1
|Име = Язд
|име_ЮНЕСКО = Historic City of Yazd
|Картинка =
|Картинка_описание =
|Място = [[Иран]]
|карта =
⚫
|карта-описание =
|Тип = Културно
|Критерий = iii, v
|ID = 1544
|Справка =
|Регион = [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Азия и Океания|Азия и Океания]]
|Координати =
|Година = 2017
|Разширение =
⚫
|площ =
|буферна зона =
|Застрашен =
}}
}}
}}
'''Язд''' ({{lang-fa|{{звук|Yazd.ogg|یزد}}}}) е един от най-древните градове на света, административен център на едноименната провинция в съвременния [[Иран]]. Намира се в централната част на страната, на около 250 km източно от [[Исфахан]], в един оазис между пустините [[Деще Кевир|Дащ е Кявир]] и [[Дащ е Лут]]. Известен е с оригиналната архитектура на глинените къщи, древните паметници на [[Зороастризъм|зороастрийската]] религия и големия брой [[вятърна кула (бадгир)|вятърни кули]] (бадгири).
'''Язд''' ({{lang|fa|{{звук|Yazd.ogg|یزد}}}}) е един от най-древните градове на света, административен център на едноименната провинция в съвременния [[Иран]]. Намира се в централната част на страната, на около 250 km източно от [[Исфахан]], в един оазис между пустините [[Деще Кевир|Дащ-е Кавир]] и [[Деще Лут|Дащ-е Лут]]. Известен е с оригиналната архитектура на глинените къщи, древните паметници на [[Зороастризъм|зороастрийската]] религия и големия брой [[вятърна кула (бадгир)|вятърни кули]] (бадгири). През 2017 г. град Язд е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.


== География ==
== География ==
Намира се в централната част на [[Иранско плато|Иранското плато]] в съседство с големите сухи и солени пустини Дащ е Кявир и Дащ е Лут. Районът се нарича Дащ е Язд-Ардекан и е разположен в една широка долина близо до планината Ширкух ({{lang-fa|شیرکوه}}), която е част от веригата [[Загрос]]. Още от древността тази планина осигурява вода, с която градът се снабдява чрез система от подземни канали и кладенци.
Намира се в централната част на [[Иранско плато|Иранското плато]] в съседство с големите сухи и солени пустини Дащ-е Кавир и Дащ-е Лут. Районът се нарича Дащ-е Язд-Ардекан и е разположен в една широка долина близо до планината Ширкух ({{lang|fa|شیرکوه}}), която е част от веригата [[Загрос]]. Още от древността тази планина осигурява вода, с която градът се снабдява чрез система от подземни канали и кладенци.


=== Климат ===
=== Климат ===
Язд се отличава с много сух климат. През лято дневните температури са над 40<sup>0</sup>С, но горещините са поносими поради ниската влажност на въздуха. Зимите са меки, топли и слънчеви.
Язд се отличава с много сух климат. През лято дневните температури са над 40 °С, но горещините са поносими поради ниската влажност на въздуха. Зимите са меки, топли и слънчеви.
{{Климатична таблица
{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за Язд 1961−1990 <ref>[ftp://ftp.atdd.noaa.gov/pub/GCOS/WMO-Normals/RA-II/IR/40821.TXT Климатични норми за Язд]</ref>
|Заглавие=Климатични данни за Язд 1961−1990<ref>[ftp://ftp.atdd.noaa.gov/pub/GCOS/WMO-Normals/RA-II/IR/40821.TXT Климатични норми за Язд]</ref>


| Ян_ср= 5.1 | Ян_ср_валежи=7.0
| Ян_ср= 5.1 | Ян_ср_валежи=7.0
Ред 75: Ред 90:


== История ==
== История ==
Градът възниква преди около 5000 години на пресечката на търговски пътища, свързващи централна [[Азия]] и [[Индия]]. Подминат е от разрушителните войни и след нахлуването на [[Араби|арабските]] завоеватели в [[Персия]] през [[7 век]] се превръща в убежище за привържениците на зороастризма.
Градът възниква преди около 5000 години на пресечката на търговски пътища, свързващи централна [[Азия]] и [[Индия]]. Подминат е от разрушителните войни и след нахлуването на [[Араби|арабските]] завоеватели в [[Персия]] през 7. век се превръща в убежище за привържениците на зороастризма.


=== Произход на името ===
=== Произход на името ===
В историческите източници селището на територията на съвременния Язд се описва под различни названия.<ref name="ime na Yazd">[http://shahrkhabar.ir/fa/news/90952/علت-نام-گذاری-وجه-تسمیه-استان-یزد Произход на името на Йазд (перс.)]</ref> По време на [[Мидийци|мидийската]] империя той е известен с името Исатис или Издис. При управление на персийската династия на [[Сасаниди]]те се нарича Яздангерд, предположително на името на владетеля [[Яздегерд I]], на когото се приписва неговото основаване. [[Селджуки]]те след навлизането на ислямската религия дават на града името Дар-ал-ебаде ({{lang-fa|دارالعباده}}). В редица летописи и пътеписи градът се описва под името Касе и други близки по произношение названия, като за техния произход има няколко легенди, една от които е свързана с [[Александър Македонски]].<ref name="ime na Yazd"></ref>
В историческите източници селището на територията на съвременния Язд се описва под различни названия.<ref name="ime na Yazd">[http://sahebkhabar.ir/news/4297531/علت-نام-گذاری-وجه-تسمیه-استان-یزد Произход на името на Йазд (перс.)]</ref> По време на [[Мидийци|мидийската]] империя той е известен с името Исатис или Издис. При управление на персийската династия на [[Сасаниди]]те се нарича Яздангерд, предположително на името на владетеля [[Яздегерд I]], на когото се приписва неговото основаване. [[Селджуки]]те след навлизането на ислямската религия дават на града името Дар-ал-ебаде ({{lang|fa|دارالعباده}}). В редица летописи и пътеписи градът се описва под името Касе и други близки по произношение названия, като за техния произход има няколко легенди, една от които е свързана с [[Александър Македонски]].<ref name="ime na Yazd"/>


Самата дума „язд“ е [[Персийски език|среднеперсийска]], има общ корен с [[Авеста|авестийската]] „ящ“ (или „язт“) и е свързана с възхвала, поклонение и Бог, поради което в персийската интерпретация името на града се възприема като „Градът на Бога“.
Самата дума „язд“ е [[Персийски език|среднеперсийска]], има общ корен с [[Авеста|авестийската]] „ящ“ (или „язт“) и е свързана с възхвала, поклонение и Бог, поради което в персийската интерпретация името на града се възприема като „Градът на Бога“.


=== Владетелите на града ===
=== Владетелите на града ===
Археологическите находки на територията на Язд и близките райони датират от времето на [[Елам]], [[Мидийци|Мидия]] и [[Ахеменидите]]. За разрастването и разцвета на града допринася значително персийската династия на [[Сасанидска империя|Сасанидите]]. След завладяването на Персия от арабите през 7 век и разпадането на сасанидската държава градът до средата на [[11 век]] се управлява от иранските [[Дейлемити|дейлемитски]] династии. Те отстъпват пред нашествието на Селджуките, но скоро контролът над Язд от иранските владетели се възстановява. Той се упражнява от местната династия [[Атабекан-е-Язд]] ({{lang-fa|اتابکان یزد}})<ref>[http://www.iranicaonline.org/articles/atabakan-e-yazd-a-dynasty-which-governed-yazd-in-the-6th-12th-century S. C. Fairbanks, Encyclopedia Iranica]</ref>, които владеят града от [[1141]] до [[1319]] г.
Археологическите находки на територията на Язд и близките райони датират от времето на [[Елам]], [[Мидийци|Мидия]] и [[Ахеменидите]]. За разрастването и разцвета на града допринася значително персийската династия на [[Сасанидска империя|Сасанидите]]. След завладяването на Персия от арабите през 7. век и разпадането на сасанидската държава градът до средата на 11. век се управлява от иранските [[Дейлемити|дейлемитски]] династии. Те отстъпват пред нашествието на Селджуките, но скоро контролът над Язд от иранските владетели се възстановява. Той се упражнява от местната династия [[Атабекан-е-Язд]] ({{lang|fa|اتابکان یزد}}),<ref>[http://www.iranicaonline.org/articles/atabakan-e-yazd-a-dynasty-which-governed-yazd-in-the-6th-12th-century S. C. Fairbanks, Encyclopedia Iranica]</ref> които владеят града от [[1141]] до [[1319]] г.


По-късно през [[14 век]] властта в града се поема от [[Мозафариди]]те ({{lang-fa|مظفریان‎‎}}), които правят Язд своя столица. Под тяхно управление градът процъфтява и достига върха на своето икономическо и политическо значение.
По-късно през 14. век властта в града се поема от [[Мозафариди]]те ({{lang|fa|مظفریان‎‎}}), които правят Язд своя столица. Под тяхно управление градът процъфтява и достига върха на своето икономическо и политическо значение.


В края на 14 век основателят на тимуридската династия [[Тимур]] завладява големи територии на Персия и разрушава държавата на Мозафаридите. Градът става арена на няколко битки, но в крайна сметка е превзет от тимуридските армии и се управлява от наместниците на Тимур.
В края на 14. век основателят на тимуридската династия [[Тимур]] завладява големи територии на Персия и разрушава държавата на Мозафаридите. Градът става арена на няколко битки, но в крайна сметка е превзет от тимуридските армии и се управлява от наместниците на Тимур.


В началото на [[16 век]], когато територията на Иран е разделена на многобройни [[султанат]]и, Язд става владение на основателя на [[Сефевиди|Сефевидската]] династия [[Исмаил I]]. Неговото управление се смята за неоправдано жестоко и нанесло големи щети на духовния живот на града. При царуването на втория сефевидски шах [[Тахмасп I]] градът се управлява от зетя на Исмаил I. Той построява джамията „Шах Тахмасп“, една от забележителностите на Язд. При следващите сефевидски владетели в града се развива [[текстил]]ното производство, засилват се неговите търговски връзки с [[Европа]] и Индия и той се прочува със своята [[коприна]].
В началото на 16. век, когато територията на Иран е разделена на многобройни [[султанат]]и, Язд става владение на основателя на [[Сефевиди|Сефевидската]] династия [[Исмаил I]]. Неговото управление се смята за неоправдано жестоко и нанесло големи щети на духовния живот на града. При царуването на втория сефевидски шах [[Тахмасп I]] градът се управлява от зетя на Исмаил I. Той построява джамията „Шах Тахмасп“, една от забележителностите на Язд. При следващите сефевидски владетели в града се развива [[текстил]]ното производство, засилват се неговите търговски връзки с [[Европа]] и Индия и той се прочува със своята [[коприна]].


През [[18 век]] градът за кратко е завладян от афгански нашественици, които го отстъпват на прочутия със своите военни победи [[Надер Шах]]. Неговите наместници управляват Язд до идването на власт в Иран на династията на [[Каджарите]]. Тази династия съществува до [[1925]] г.
През 18. век градът за кратко е завладян от афгански нашественици, които го отстъпват на прочутия със своите военни победи [[Надер Шах]]. Неговите наместници управляват Язд до идването на власт в Иран на династията на [[Каджар]]ите. Тази династия съществува до [[1925]] г.


== Икономика ==
== Икономика ==
=== Промишленост ===
=== Промишленост ===
Съвременния Язд е град с добре развита [[текстил]]на индустрия. В него се намират редица крупни компании, които се занимават с производство на различни видове [[прежди]] и [[тъкан]]и. Известен е със своите [[килим]]и и висококачествена коприна.
Съвременният Язд е град с добре развита [[текстил]]на индустрия. В него се намират редица крупни компании, които се занимават с производство на различни видове [[прежди]] и [[плат]]ове. Известен е със своите [[килим]]и и висококачествена [[коприна]].


Широко е застъпена [[Хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусовата промишленост]]. Дълбоки традиции има [[сладкарство]]то и иранците високо ценят сладките, приготвени в местните фабрики. Газ ({{lang-fa|گز}}) (вид нугат със [[шамфъстък|шамфъстъци]] или [[бадем]]и) и [[готаб]] се приготвят по стари запазени рецепти и се смятат за хубав [[сувенир]] от Язд. [[File:Gaz Candy From Iran.jpg|thumb|Подаръчна кутия с газ]]
Широко е застъпена [[Хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусовата промишленост]]. Дълбоки традиции има [[сладкарство]]то и иранците високо ценят сладките, приготвени в местните фабрики. Гяз ({{lang|fa|گز}}) (вид нугат с [[шамфъстък|шамфъстъци]] или [[бадем]]и) и [[готаб]] се приготвят по стари запазени рецепти и се смятат за хубав [[сувенир]] от Язд.
[[Файл:Gaz Candy From Iran.jpg|мини|Подаръчна кутия с гяз]]


Язд е прочут в Иран с изработването на [[златарство|златарски изделия]].
Язд е прочут в Иран с изработването на [[златарство|златарски изделия]].
Ред 106: Ред 122:


=== Транспорт ===
=== Транспорт ===
На около 10 km от града се намира [[летище]], което служи предимно за вътрешни полети, но по време на масовото паломничество в [[Саудитска Арабия]] се използва за чартърни полети до [[Медина]] и [[Джида]]. Построено през [[1970]] г. то може да бъде използвано и за военни самолети, както бе по време на [[ирано-иракска война|ирано-иракската война]].
На около 10 km от града се намира [[летище]], което служи предимно за вътрешни полети, но по време на масовото поклонение в [[Саудитска Арабия]] се използва за чартърни полети до [[Медина]] и [[Джида]]. Построено през [[1970]] г. то може да бъде използвано и за военни самолети, както бе по време на [[Ирано-иракска война|Ирано-иракската война]].


До Язд може да се стигне и с влак. Географското положение в центъра на Иран и силно развитата [[рудодобив]]на промишленост правят града важен железопътен възел. Товаропотокът през него е един от най-големите в страната.
До Язд може да се стигне и с влак. Географското положение в центъра на Иран и силно развитата [[рудодобив]]на промишленост правят града важен железопътен възел. Товаропотокът през него е един от най-големите в страната.
Ред 114: Ред 130:
== Демография ==
== Демография ==
=== Население ===
=== Население ===
Съгласно последното преброяване през [[2011]] г. броят на жителите в Язд е около 480000. Освен персийци в града живее и еврейско малцинство.<ref>http://amar.ostanyazd.ir/documents/6892/14359981/يزد</ref>
Съгласно преброяването през [[2011]] г. броят на жителите в Язд е около 480 000. Освен персийци в града живее и еврейско малцинство.<ref>{{Citation |title=архивно копие |url=http://www.amar.org.ir/Portals/2/census-90/jamiat/ostan-jamiat-21.xls |accessdate=2021-03-22 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304203320/http://www.amar.org.ir/Portals/2/census-90/jamiat/ostan-jamiat-21.xls }}</ref>


=== Език ===
=== Език ===
Ред 120: Ред 136:


=== Религия ===
=== Религия ===
Основната част от населението в Язд са [[мюсюлмани]]-[[шиити]], като градът се смята за религиозен център поради подчертаното спазване на ритуали и традиции свързани с [[ислям]]а. Язд е известен в Иран с почитането на третия [[имам]] [[Хусейн ибн Али|Хусейн]]. По време на посветените на него траурни дни през свещения месец Мухаррам местното население организира едни от най-зрелищните шествия.<ref>[http://www.hamshahrionline.ir/details/192235 Хамшахри онлайн]</ref>
Основната част от населението в Язд са [[мюсюлмани]] [[шиити]], като градът се смята за религиозен център поради подчертаното спазване на ритуали и традиции, свързани с [[ислям]]а. Язд е известен в Иран с почитането на третия [[имам]] [[Хусейн ибн Али]]. По време на посветените на него траурни дни през свещения месец Мухаррам местното население организира едни от най-зрелищните шествия.<ref>[http://www.hamshahrionline.ir/details/192235 Хамшахри онлайн]</ref>


Язд е център на зороастризма в Иран и тук живее голяма група последователи на тази религия.<ref name="Zoroastr">[http://www.heritageinstitute.com/zoroastrianism/yazd/index.htm Zoroastrian Heritage]</ref>
Язд е център на зороастризма в Иран и тук живее голяма група последователи на тази религия.<ref name="Zoroastr">[http://www.heritageinstitute.com/zoroastrianism/yazd/index.htm Zoroastrian Heritage]</ref>


== Образование и наука ==
== Образование и наука ==
[[File:Yazd University.jpg|thumb|Университет на Язд]]
[[Файл:Yazd University.jpg|мини|Университет на Язд]]
По отношение на образованост населението на Язд заема едно от първите места в Иран. В града има голям научен и технологичен парк<ref>[http://en.ystp.ac.ir/about-us-ystp/ Научен и технологичен парк]</ref> и много висши учебни заведения:
По отношение на образованост населението на Язд заема едно от първите места в Иран. В града има голям научен и технологичен парк<ref>[http://en.ystp.ac.ir/ Научен и технологичен парк]</ref> и много висши учебни заведения:
* Университет на Язд <ref>[https://www.yazd.ac.ir/en/ Университет на Язд]</ref>
* Университет на Язд<ref>{{Citation |title=Университет на Язд |url=https://www.yazd.ac.ir/en/ |accessdate=2016-10-15 |archivedate=2016-04-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160419151435/https://www.yazd.ac.ir/en/ }}</ref>
* Ислямски свободен университет <ref>[http://iauyazd.ac.ir/ Ислямски свободен университет]</ref>
* Ислямски свободен университет<ref>[http://iauyazd.ac.ir/ Ислямски свободен университет]</ref>
* Университет Пайам е Нур <ref>[http://yazd.pnu.ac.ir/Portal/Home/ Университет Пайам е Нур]</ref>
* Университет Пайам-е Нур<ref>[http://yazd.pnu.ac.ir/Portal/Home/ Университет Пайам е Нур]</ref>
* Университет за наука и изкуства <ref>[http://sau.ac.ir/ Университет за наука и изкуства]</ref>
* Университет за наука и изкуства<ref>[http://sau.ac.ir/ Университет за наука и изкуства]</ref>
* Медицински университет <ref>[http://ssu.ac.ir/cms/index.php?id=503 Медицински университет]</ref>
* Медицински университет<ref>[http://ssu.ac.ir/cms/index.php?id=503 Медицински университет]</ref>
* Университет за приложни науки <ref>[http://yz.uast.ac.ir/ Университет за приложни науки]</ref>
* Университет за приложни науки<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://yz.uast.ac.ir/ |заглавие=Университет за приложни науки |достъп_дата=2016-10-15 |архив_дата=2017-09-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170910224846/http://yz.uast.ac.ir/ }}</ref>


== Забележителности ==
== Забележителности ==
[[File:Yazd roofed lane 1.JPG|thumb|Уличка в стария Язд]]
[[Файл:Yazd roofed lane 1.JPG|мини|Уличка в стария Язд]]
В Язд е запазен старият град с множество исторически паметници на архитектурата, голям брой [[джамия|джамии]] от различни епохи и с цели квартали от глинени къщи и малки покрити улички. Тук се намира и градината Доулат Абад от списъка на [[персийски градини|персийските градини]], включени в световното културно наследство на [[ЮНЕСКО]].<ref>[http://whc.unesco.org/en/list/1372/multiple=1&unique_number=1768 The Persian Garden]</ref> Забележителни са и техническите съоръжения, създавани за живот в условията на пустинен климат – вятърните кули ([[бадгир]]), хладилни съоръжения ([[яхчал]]), водни резервоари ([[аб анбар]]). Крепостните стени на града са оцелели от епохата на Дейлемитските владетели. В Язд и неговите околностите има действащи зороастрийски светилища и градът продължава да е център на зороастризма в Иран. В националния списък на културното наследство на Иран са включени голям брой базари от времето на Каджарите и редица средновековни комплекси.<ref>{{икона|fa}}[http://ch.yazdcity.ir/ Културно наследие на Йазд (перс.)]</ref>
В Язд е запазен старият град с множество исторически паметници на архитектурата, голям брой [[джамия|джамии]] от различни епохи и с цели квартали от глинени къщи и малки покрити улички. Тук се намира и градината Доулат Абад от списъка на [[персийски градини|персийските градини]], включени в световното културно наследство на [[ЮНЕСКО]].<ref>[http://whc.unesco.org/en/list/1372/multiple=1&unique_number=1768 The Persian Garden]</ref> Забележителни са и техническите съоръжения, създавани за живот в условията на пустинен климат – вятърните кули ([[бадгир]]), хладилни съоръжения ([[яхчал]]), водни резервоари ([[аб анбар]]). Крепостните стени на града са оцелели от епохата на Дейлемитските владетели. В Язд и неговите околностите има действащи зороастрийски светилища и градът продължава да е център на зороастризма в Иран. В националния списък на културното наследство на Иран са включени голям брой базари от времето на Каджарите и редица средновековни комплекси.<ref>{{икона|fa}} [http://tourism.yazdcity.ir/اماکن-فرهنگی-تاریخی/ Културно наследие на Йазд (перс.)]</ref>


=== Джамии ===
=== Джамии ===
[[Image:Tekiyeh amir chaghmagh yazd.jpg|мини|250п|Джамия Амир Чагмаг]]
[[Файл:Tekiyeh amir chaghmagh yazd.jpg|мини|250п|Джамия Амир Чагмаг]]
* Голямата петъчна джамия – построена през 12 век и функционираща днес, притежава най-високите [[минаре]]та в Иран.
* Голямата петъчна джамия – построена през 12. век, функционираща, притежава най-високите [[минаре]]та в Иран
* Амир Чагмаг – построена през 15 век от тимуридския емир Амир Чагмаг.
* Амир Чагмаг – построена през 15. век от тимуридския емир Амир Чагмаг
* Молла Исмаил – от епохата на Каджарите.
* Молла Исмаил – от епохата на Каджарите
* Форт – следислямски период.
* Форт – следислямски период
* Ахарестан – 15 век.
* Ахарестан – 15. век
* Шах Тасмап – от епохата на Сефевидите.
* Шах Тасмап – от епохата на Сефевидите


=== Базари ===
=== Базари ===
* Базар-е Хан – от епохата на Каджарите.
* Базар-е Хан – от епохата на Каджарите
* Базар-е Заргари – от епохата на Каджарите
* Базар-е Заргари – от епохата на Каджарите


=== Архитектурни комплекси ===
=== Архитектурни комплекси ===
* Амир Чагмаг – включва площад, едноименната джамия, [[кервансарай]], [[хамам]], резервоар за студена вода, специално място за религиозни ритуали.
* Амир Чагмаг – включва площад, едноименната джамия, [[кервансарай]], [[хамам]], резервоар за студена вода, специално място за религиозни ритуали
* Хан – включва площад, базар, хамам, [[медресе]].
* Хан – включва площад, базар, хамам, [[медресе]]


=== Исторически къщи ===
=== Исторически къщи ===
[[File:Hayat-howz Khuneh Lari Yazd.jpg|thumb|Вътрешния двор на къщата на Лари-ха]]
[[Файл:Hayat-howz Khuneh Lari Yazd.jpg|мини|Вътрешният двор на къщата на Лари-ха]]
* Къщата на Араб-ха – от епохата на Каджарите.
* Къщата на Араб-ха – от епохата на Каджарите
* Къщата на Расулиан – от епохата на Каджарите.
* Къщата на Расулиан – от епохата на Каджарите
* Къщата на Малик Ал Тоджар – от епохата на Каджарите.
* Къщата на Малик Ал Тоджар – от епохата на Каджарите
* Къщата на Лари-ха – от епохата на Каджарите.
* Къщата на Лари-ха – от епохата на Каджарите


=== Зороастрийски паметници ===
=== Зороастрийски паметници ===
* Аташкадех – храм, построен в ахеменидски стил през [[1934]] г. В храма гори пренесеният свещен огън с дълга история от [[470]] г.<ref name="Zoroastr"></ref>
* Аташкадех – храм, построен в ахеменидски стил през [[1934]] г. В храма гори пренесеният свещен огън с дълга история от [[470]] г.<ref name="Zoroastr"/>
*[[Дакма|Кулата на мълчанието]] – намира се на 15 km от Язд, място за погребение според зороастрийския ритуал.
* [[Дакма|Кулата на мълчанието]] – намира се на 15 km от Язд, място за погребение според зороастрийския ритуал.


=== Мавзолеи ===
=== Мавзолеи ===
* Мавзолей на 12-я Имам – от епохата на Селджуките.
* Мавзолей на 12-ия имам – от епохата на Селджуките
* Мавзолей на Сейед Рокн Алдин – 15 век.
* Мавзолей на Сейед Рокн Алдин – 15. век
* Мавзолей на Сейед Халил – 16 век.
* Мавзолей на Сейед Халил – 16. век


== Галерия ==
== Галерия ==
<center>
<gallery style="text-align:center">
⚫
Bazaar of Yazd.jpg|Таван на базар в Язд
⚫
<gallery>
⚫
Yazd-Ab anbar 4 badghirs.jpg|Воден резервоар с 4 бадгира
⚫
File:Bazaar of Yazd.jpg|Таван на базар в Язд
Dowlat Abad Garden, Yazd, Iran.jpg|Градината Доулат Абад
⚫
File:Yazd-Ab anbar 4 badghirs.jpg|thumb|Воден резервоар с 4 бадгира
File:Dowlat Abad Garden, Yazd, Iran.jpg|thumb|Градината Доулат Абад
Dowlat Abad Windcatcher of Yazd.jpg|Вътрешната част на бадгир в градината Доулат Абад
⚫
Yazd fire temple.jpg|Храмът на огъня
File:Dowlat Abad Windcatcher of Yazd.jpg|Вътрешната част на бадгир в градината Доулат Абад
⚫
Yazd towers of silence.JPG|Зороастрийската кула на мълчанието
⚫
File:Yazd fire temple.jpg|Храмът на огъня
⚫
</gallery>
⚫
File:Yazd towers of silence.JPG|Зороастрийската кула на мълчанието
⚫
[[Файл:Yazd panorama.jpg|мини|център|650px|Панорама на Язд]]
</gallery></center>
<center>
⚫
[[File:Yazd panorama.jpg|thumb|650px|ц|Панорама на Язд]]
</center>


== Източници ==
== Източници ==
Ред 189: Ред 202:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [https://www.britannica.com/place/Yazd Encyclopædia Britannica:Yazd]
* {{икона|en}} [https://www.britannica.com/place/Yazd Encyclopædia Britannica:Yazd]

{{ОСН Иран}}


{{Превод от|fa|یزد |18111740 }}
{{Превод от|fa|یزد |18111740 }}


[[Категория:Градове в Иран]]
[[Категория:Градове в Иран]]
[[Категория:Обекти на световното наследство в Иран]]

Текуща версия към 11:30, 17 ноември 2024

Язд
یزد
— град —
31.8972° с. ш. 54.3675° и. д.
Язд
Страна Иран
ПровинцияЯзд
ШахрестанЯзд
БахшЦентрален
Надм. височина1230 m
Население486 000 души (2011)
Основаване3 хилядолетие пр.н.е.
Телефонен код351
Официален сайтyazd.ir
Световно наследство на ЮНЕСКО
В регистъраHistoric City of Yazd
РегионАзия и Океания
МестоположениеИран
ТипКултурно
Критерииiii, v
Вписване2017  (41-ва сесия)
Язд в Общомедия

Язд (на персийски: یزد) е един от най-древните градове на света, административен център на едноименната провинция в съвременния Иран. Намира се в централната част на страната, на около 250 km източно от Исфахан, в един оазис между пустините Дащ-е Кавир и Дащ-е Лут. Известен е с оригиналната архитектура на глинените къщи, древните паметници на зороастрийската религия и големия брой вятърни кули (бадгири). През 2017 г. град Язд е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в централната част на Иранското плато в съседство с големите сухи и солени пустини Дащ-е Кавир и Дащ-е Лут. Районът се нарича Дащ-е Язд-Ардекан и е разположен в една широка долина близо до планината Ширкух (на персийски: شیرکوه), която е част от веригата Загрос. Още от древността тази планина осигурява вода, с която градът се снабдява чрез система от подземни канали и кладенци.

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Язд се отличава с много сух климат. През лято дневните температури са над 40 °С, но горещините са поносими поради ниската влажност на въздуха. Зимите са меки, топли и слънчеви.

  Климатични данни за Язд 1961−1990[1] 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 27,0 28,0 32,0 37,0 41,0 44,0 45,0 45,6 42,0 36,0 30,0 27,4 45,6
Средни максимални температури (°C) 12,2 14,8 19,5 21,9 33,4 36,3 39,5 36,1 35,3 26,5 19,3 17,0 26,0
Средни температури (°C) 5,1 8,0 13,5 19,5 25,4 30,8 32,4 30,4 26,1 19,5 12,1 6,8 19,13
Средни минимални температури (°C) −0,8 0,1 5,3 9,5 17,7 20,0 23,3 19,9 18,7 8,6 2,3 −0,7 10,3
Абсолютни минимални температури (°C) −14 −10 −7 0,0 5,6 11,0 16,0 12,0 2,0 −3 −10 −16 −16
Средни месечни валежи (mm) 7,0 0,8 11,0 21,9 0,6 2,0 0,0 0,0 3,0 0,0 2,0 0,0 48,3

История

[редактиране | редактиране на кода]

Градът възниква преди около 5000 години на пресечката на търговски пътища, свързващи централна Азия и Индия. Подминат е от разрушителните войни и след нахлуването на арабските завоеватели в Персия през 7. век се превръща в убежище за привържениците на зороастризма.

Произход на името

[редактиране | редактиране на кода]

В историческите източници селището на територията на съвременния Язд се описва под различни названия.[2] По време на мидийската империя той е известен с името Исатис или Издис. При управление на персийската династия на Сасанидите се нарича Яздангерд, предположително на името на владетеля Яздегерд I, на когото се приписва неговото основаване. Селджуките след навлизането на ислямската религия дават на града името Дар-ал-ебаде (на персийски: دارالعباده). В редица летописи и пътеписи градът се описва под името Касе и други близки по произношение названия, като за техния произход има няколко легенди, една от които е свързана с Александър Македонски.[2]

Самата дума „язд“ е среднеперсийска, има общ корен с авестийската „ящ“ (или „язт“) и е свързана с възхвала, поклонение и Бог, поради което в персийската интерпретация името на града се възприема като „Градът на Бога“.

Владетелите на града

[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите находки на територията на Язд и близките райони датират от времето на Елам, Мидия и Ахеменидите. За разрастването и разцвета на града допринася значително персийската династия на Сасанидите. След завладяването на Персия от арабите през 7. век и разпадането на сасанидската държава градът до средата на 11. век се управлява от иранските дейлемитски династии. Те отстъпват пред нашествието на Селджуките, но скоро контролът над Язд от иранските владетели се възстановява. Той се упражнява от местната династия Атабекан-е-Язд (на персийски: اتابکان یزد),[3] които владеят града от 1141 до 1319 г.

По-късно през 14. век властта в града се поема от Мозафаридите (на персийски: مظفریان‎‎), които правят Язд своя столица. Под тяхно управление градът процъфтява и достига върха на своето икономическо и политическо значение.

В края на 14. век основателят на тимуридската династия Тимур завладява големи територии на Персия и разрушава държавата на Мозафаридите. Градът става арена на няколко битки, но в крайна сметка е превзет от тимуридските армии и се управлява от наместниците на Тимур.

В началото на 16. век, когато територията на Иран е разделена на многобройни султанати, Язд става владение на основателя на Сефевидската династия Исмаил I. Неговото управление се смята за неоправдано жестоко и нанесло големи щети на духовния живот на града. При царуването на втория сефевидски шах Тахмасп I градът се управлява от зетя на Исмаил I. Той построява джамията „Шах Тахмасп“, една от забележителностите на Язд. При следващите сефевидски владетели в града се развива текстилното производство, засилват се неговите търговски връзки с Европа и Индия и той се прочува със своята коприна.

През 18. век градът за кратко е завладян от афгански нашественици, които го отстъпват на прочутия със своите военни победи Надер Шах. Неговите наместници управляват Язд до идването на власт в Иран на династията на Каджарите. Тази династия съществува до 1925 г.

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Промишленост

[редактиране | редактиране на кода]

Съвременният Язд е град с добре развита текстилна индустрия. В него се намират редица крупни компании, които се занимават с производство на различни видове прежди и платове. Известен е със своите килими и висококачествена коприна.

Широко е застъпена хранително-вкусовата промишленост. Дълбоки традиции има сладкарството и иранците високо ценят сладките, приготвени в местните фабрики. Гяз (на персийски: گز) (вид нугат с шамфъстъци или бадеми) и готаб се приготвят по стари запазени рецепти и се смятат за хубав сувенир от Язд.

Подаръчна кутия с гяз

Язд е прочут в Иран с изработването на златарски изделия.

Тежката промишленост е представена с металургически и миннодобивни предприятия. Развива се и високотехнологично съвременно производство на оптични кабели, слънчеви панели и оборудване за нефтогазови компании. Създадени са специални технологични паркове, където са събрани голям брой фирми, включително за информационни и комуникационни технологии.

Язд със своите над 3000 промишлени обекта се намира в иранския списък на градовете с високо ниво на замърсяване на въздуха.

Транспорт

[редактиране | редактиране на кода]

На около 10 km от града се намира летище, което служи предимно за вътрешни полети, но по време на масовото поклонение в Саудитска Арабия се използва за чартърни полети до Медина и Джида. Построено през 1970 г. то може да бъде използвано и за военни самолети, както бе по време на Ирано-иракската война.

До Язд може да се стигне и с влак. Географското положение в центъра на Иран и силно развитата рудодобивна промишленост правят града важен железопътен възел. Товаропотокът през него е един от най-големите в страната.

За вътрешните пътнически и товарни превози с автомобилен транспорт е построен терминал с голяма чакалня, търговски обекти и кафенета с достъп до интернет.

Демография

[редактиране | редактиране на кода]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно преброяването през 2011 г. броят на жителите в Язд е около 480 000. Освен персийци в града живее и еврейско малцинство.[4]

Език

[редактиране | редактиране на кода]

В Язд се говори на персийски език, но със специфично произношение, различно от приетия за стандартен техерански изговор. Различието касае преди всичко ударението при думите и мелодията на изречението. Живеещите в Язд зороастрийци използват – основно за техните религиозни ритуали – архаичен персийски езикът, който се нарича зороастрийски дари.

Религия

[редактиране | редактиране на кода]

Основната част от населението в Язд са мюсюлмани шиити, като градът се смята за религиозен център поради подчертаното спазване на ритуали и традиции, свързани с исляма. Язд е известен в Иран с почитането на третия имам Хусейн ибн Али. По време на посветените на него траурни дни през свещения месец Мухаррам местното население организира едни от най-зрелищните шествия.[5]

Язд е център на зороастризма в Иран и тук живее голяма група последователи на тази религия.[6]

Образование и наука

[редактиране | редактиране на кода]
Университет на Язд

По отношение на образованост населението на Язд заема едно от първите места в Иран. В града има голям научен и технологичен парк[7] и много висши учебни заведения:

  • Университет на Язд[8]
  • Ислямски свободен университет[9]
  • Университет Пайам-е Нур[10]
  • Университет за наука и изкуства[11]
  • Медицински университет[12]
  • Университет за приложни науки[13]

Забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
Уличка в стария Язд

В Язд е запазен старият град с множество исторически паметници на архитектурата, голям брой джамии от различни епохи и с цели квартали от глинени къщи и малки покрити улички. Тук се намира и градината Доулат Абад от списъка на персийските градини, включени в световното културно наследство на ЮНЕСКО.[14] Забележителни са и техническите съоръжения, създавани за живот в условията на пустинен климат – вятърните кули (бадгир), хладилни съоръжения (яхчал), водни резервоари (аб анбар). Крепостните стени на града са оцелели от епохата на Дейлемитските владетели. В Язд и неговите околностите има действащи зороастрийски светилища и градът продължава да е център на зороастризма в Иран. В националния списък на културното наследство на Иран са включени голям брой базари от времето на Каджарите и редица средновековни комплекси.[15]

Джамии

[редактиране | редактиране на кода]
Джамия Амир Чагмаг
  • Голямата петъчна джамия – построена през 12. век, функционираща, притежава най-високите минарета в Иран
  • Амир Чагмаг – построена през 15. век от тимуридския емир Амир Чагмаг
  • Молла Исмаил – от епохата на Каджарите
  • Форт – следислямски период
  • Ахарестан – 15. век
  • Шах Тасмап – от епохата на Сефевидите

Базари

[редактиране | редактиране на кода]
  • Базар-е Хан – от епохата на Каджарите
  • Базар-е Заргари – от епохата на Каджарите

Архитектурни комплекси

[редактиране | редактиране на кода]
  • Амир Чагмаг – включва площад, едноименната джамия, кервансарай, хамам, резервоар за студена вода, специално място за религиозни ритуали
  • Хан – включва площад, базар, хамам, медресе

Исторически къщи

[редактиране | редактиране на кода]
Вътрешният двор на къщата на Лари-ха
  • Къщата на Араб-ха – от епохата на Каджарите
  • Къщата на Расулиан – от епохата на Каджарите
  • Къщата на Малик Ал Тоджар – от епохата на Каджарите
  • Къщата на Лари-ха – от епохата на Каджарите

Зороастрийски паметници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Аташкадех – храм, построен в ахеменидски стил през 1934 г. В храма гори пренесеният свещен огън с дълга история от 470 г.[6]
  • Кулата на мълчанието – намира се на 15 km от Язд, място за погребение според зороастрийския ритуал.

Мавзолеи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Мавзолей на 12-ия имам – от епохата на Селджуките
  • Мавзолей на Сейед Рокн Алдин – 15. век
  • Мавзолей на Сейед Халил – 16. век

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Таван на базар в Язд
    Таван на базар в Язд
  • Воден резервоар с 4 бадгира
    Воден резервоар с 4 бадгира
  • Градината Доулат Абад
    Градината Доулат Абад
  • Вътрешната част на бадгир в градината Доулат Абад
    Вътрешната част на бадгир в градината Доулат Абад
  • Храмът на огъня
    Храмът на огъня
  • Зороастрийската кула на мълчанието
    Зороастрийската кула на мълчанието
Панорама на Язд

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Климатични норми за Язд
  2. ↑ а б Произход на името на Йазд (перс.)
  3. ↑ S. C. Fairbanks, Encyclopedia Iranica
  4. ↑ архивно копие, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304203320/http://www.amar.org.ir/Portals/2/census-90/jamiat/ostan-jamiat-21.xls, посетен на 22 март 2021 
  5. ↑ Хамшахри онлайн
  6. ↑ а б Zoroastrian Heritage
  7. ↑ Научен и технологичен парк
  8. ↑ Университет на Язд, архив на оригинала от 19 април 2016, https://web.archive.org/web/20160419151435/https://www.yazd.ac.ir/en/, посетен на 15 октомври 2016 
  9. ↑ Ислямски свободен университет
  10. ↑ Университет Пайам е Нур
  11. ↑ Университет за наука и изкуства
  12. ↑ Медицински университет
  13. ↑ Университет за приложни науки // Архивиран от оригинала на 2017-09-10. Посетен на 2016-10-15.
  14. ↑ The Persian Garden
  15. ↑ ((fa)) Културно наследие на Йазд (перс.)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата یزد в Уикипедия на персийски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Язд&oldid=12414710“.