Рибново
Рѝбново е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград. Известно е в цяла България със своите сватби, традиции и обичаи.
| Рибново | |
 Изглед към селото | |
  Рибново  Рибново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2900 души[1] (15 март 2024 г.) 96,4 души/km² |
| Землище | 30 086 km² |
| Надм. височина | 1152 m |
| Пощ. код | 2967 |
| Тел. код | 07526 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 62640 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Гърмен Феим Иса (ДПС; 2019) |
| Кметство – кмет | Мустафа Иса |
| Уебсайт | www.ribnovo.com |
| Рибново в Общомедия | |
География
редактиранеСело Рибново се намира в планински район. Населението се състои само от помаци. Село Рибново е с най-голямо население в община Гърмен. То е на 21 km от Гърмен и на 30 от Гоце Делчев. В селото са открити находища на антимон.
История
редактиранеКрай Рибново е открит античен некропол.[2]
По време на Османската империя
редактиранеСело Рибново е включено в подробен регистър от 1478 година, в който са изброени главите на домакинствата поименно. Регистрирани са 81 християнски домакинства, от които 4 на несемейни и 2 на вдовици.[3] В съкратен регистър от 1519 година от Рибново са вписани 104 християнски и едно мюсюлманско домакинство.[4] В друг документ, съставен в периода 1524 – 1537 година Рибново фигурира като село, в което има 91 християнски домакинства, 15 неженени християни, 4 вдовици, 1 мюсюлманско домакинство и 2 неженени мюсюлмани.[5] В регистъра от 1530 година Рибново фигурира като село с 91 християнски домакинства, 15 неженени християни, 8 вдовици, 1 мюсюлманско домакинство и 2 неженени мюсюлмани.[6] Според джизие регистъра от 1615 година броят на немюсюлманските домакинства в Рибново е бил 43.[7]
В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Рибново (Рибне) е посочено като село, в което живеят 44 християнски семейства.[8] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Рибново (Рибне) е посочено като село, в което живеят 10 немюсюлмански семейства.[9]
През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Рибново е представено от християнин.[7]
В документ от 1722 – 1723 година Рибново е регистрирано като село, от което данъкът авариз се плаща от 41 мюсюлмански семейства или 16 2/3 ханета, от които 9 владеят чифт. В по-късно обновено допълнение към документа са изброени поименно главите на домакинствата в селото, всичките от които мюсюлмански. От регистрираните общо 53 глави на домакинства, 9 владеят чифт. От тях са освободени от данъка 1 имам (Осман, син на Бали), 1 мюезин на доброволни начала (Мехмед, син на Мухаррем), 5 вдовици, 1 бедняк/нетрудоспособен, а 4 имат запустял или разрушен имот, или са починали. В османските документи селото често се среща изписано Рибна или Рибне (на османски турски: ريــبــنــه).[10]
В XIX век Рибново е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Рибна (Ribna) е посочено като село със 100 домакинства и 260 жители помаци.[11]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Рибна като село със 100 помашки къщи.[12]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Рибно, село на Ю от Илипово. Местоположение планинисто; поминък: дърводелство. Жителите са само помаци – 80 къщи.[13] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Рибново е българо-мохамеданско селище. В него живеят 560 българи-мохамедани[14] в 105 къщи.[15] Според Стефан Веркович към края на XIX век Рибново (Рибна) има мюсюлманско мъжко население 320 души, което живее в 100 къщи.[16]
Модерна история
редактиранеНа 29 март 1964 година, по време на т.нар. Възродителен процес, в село Рибново пристига група агитатори, придружавани от милиционери и войници, което предизвиква истински бунт. „Възродителите“ са посрещнати с камъни, дървета и брадви от жителите на селото. Един милиционер е ударен с камък в главата, поради което изпада в безсъзнание и е пленен. Пристигналият военен отряд стреля във въздуха, но жителите на селото се нахвърлят и върху него, пленявайки един войник. Двамата пленници са освободени след известно време, християните-учители са изгонени от селото заедно със семействата им, на минарето на джамията е окачено турското знаме, телефонните връзки със страната са прекъснати, а мостът на пътя към Гоце Делчев е взривен.[17]
Бунтът в Рибново предизвиква стъписване сред властите и лично Тодор Живков нарежда кампанията за преименуване на помаците в района да бъде прекратена. Инцидентът засилва съпротивата и в съседните селища, като жители на Рибново и други села от Чеч изпращат делегации до турското посолство и държавното ръководство, срещат се с члена на Политбюро Боян Българанов, който проявява съчуствие към оплакванията им. На 1 април в селото пристига генерал Иван Бъчваров, който обвинява за събитията окръжното партийно ръководство и обещава, че преименуванията ще стават изцяло доброволно. С това бунтът е прекратен, а хората в региона масово връщат имената си, които запазват до следващата кампания в началото на 70-те години.[17]
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[18]
| Численост | |
| Общо | 2745 |
| Българи | 572 |
| Турци | 131 |
| Цигани | - |
| Други | 164 |
| Не се самоопределят | 5 |
| Неотговорили | 1873 |
Религии
редактиранеНаселението е съставено изцяло от помаци – мюсюлмани, повечето от които имат различно самоопределение. В селото има две джамии, на центъра и в горната махала. Предполага се, че джамията в центъра е построена в края на XIX или началото на XX век.
Образование и култура
редактиранеСредно училище „Йордан Йовков“ (Рибново) се намира в с. Рибново. Училището разполага с добра материална база. В него се обучават около 500 ученици в паралелки от I до XII клас.
Детска градина „Светлина“ (Рибново) се намира в с. Рибново, посещава се от около 150 деца годишно.
Читалище „Изгрев“ (Рибново) е действащо читалище, намиращо се в с. Рибново, регистрирано под номер 3218 в Министерството на културата. Разполага със самодеен състав и библиотека от над 5000 книги.
Традиции
редактиранеВ с. Рибново се провеждат едни от най-интересните традиционни сватби в България. Те се провеждат през зимата, когато всички хора се приберат в селото, тъй като през летния сезон голяма част от населението отглежда тютюн в различни краища на България.
Личности
редактиранеРодени в Рибново
редактиране
Смаил Мустафов Лейков, (1923 – 1945), загинал във Втората световна война.- Джемал Ибраимов Авдиков, (1922 – 1945), загинал във Втората световна война.
- Мустафа Робев Садъков, загинал в Първата световна война.
- Калуш Амидов Ахизов, загинал в Първата световна война.
- Феим Иса, кмет на общ. Гърмен.
- Айдън Мохамед (р. 1975), районен мюфтия на Благоевград (2001 – 2021).
- Джемал Хатип (р. 1978), теолог, историк и преводач.
- Юсеин Бошнаков (р. 1979), хореограф – Читалище „Изгрев“ (Рибново).
Свързани с Рибново
редактиране- Георги Шопов, неврокопски войвода, през Илинденско-Преображенското въстание опожарява част от Рибново[19]
- Иван Петков, художник, живеещ и творящ в Рибново. Там е разположена и богата галерия с негови творби.
Литература
редактиране- Георгиева, Албена. Рецепти от селата Гърмен, Дебрен, Дъбница, Огняново и Рибново, Гоцеделчевско. София, Гутенберг, [2004]. ISBN 954-9943-75-5.
- Хатип, Джемал. „Османотурски епиграфски надписи върху надгробни паметници от село Рибново“, Годишник на Висшия ислямски институт, София 2021, с. 342 – 420. ISSN 1313-8839.
- Хатип, Джемал. „Надгробният паметник на молла Мустафа от село Рибново“, сп. „Мюсюлмани“, изд. Главно мюфтийство, София, август 2021, стр. 16. ISSN: 1312-9872.
- Кузманов, Георги; Юлия Маринова. „Късноантичен некропол при с. Рибново, Благоевградски окръг“, Родопски сборник, Т. 5, Изд. БАН, София 1983, стр. 173 – 181.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Гоце Делчев – Археологически обекти и места
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 39 – 40.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 64.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 111 – 112.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 130.
- ↑ а б Страшимир Димитров. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
- ↑ Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 121.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 236 – 237. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 9.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 273.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ а б Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 52 – 54.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 193.