Рюноске Акутагава

Рюноске Акутагава е японски писател, класик на модерната японска литература.

Рюноске Акутагава
Псевдоним	Гаки
Роден	1 март 1892 г. Токио, Япония
Починал	24 юли 1927 г. Токио, Япония
Професия	писател
Националност	Япония
Активен период	1914—1927
Жанр	разказ, новела
Направление	модернизъм
Известни творби	„Вратата Рашомон“ (1915)
Съпруга	Цукамото Фумико
Деца	Хироши Акутагава (1920–1981), актьор Takashi Akutagawa (1922–1945), убит като войник в Бурма, Ясуши Акутагава (1925–1989), композитор
Уебсайт	Страница в IMDb
Рюноске Акутагава в Общомедия

Баща на композитора Ясуши Акутагава (1925—1989) и на драматурга Хироши Акутагава. Известен със своите разкази и новели. През 1935 г. в Япония е учредена литературната награда „Рюноске Акутагава“.

Биография

Рюноске Акутагава е роден в семейството на дребен прекупвач на мляко на име Тошидзо Ниихара в часа на Дракона в деня на Дракона в годината на Дракона, и затова веднага получава името Рюноске („предвестник на дракон“ на японски). Майката на Рюноске вече била на повече от 30 години, а баща му над 40, когато Рюноске се появява на бял свят, което в тогавашна Япония се считало за лош знак. Когато Рюноске става на десет месеца, майка му се самоубива, а той бива осиновен от бездетния брат на майка си Митиаки Акутагава, чиято фамилия приема. Старото интелигентско семейство на чичо му, имащо зад гърба си предци писатели и учени, внимателно пази древните културни традиции. Членовете на семейството се увличат по средновековната поезия и старинната живопис.

Фотография от 1919 г. Вторият отляво е Акутагава.

През 1913 г. Рюноске започва да следва английска литература във филологическия факултет на Токийския университет, където заедно с няколко приятели издава литературното списание „Шиншичо“ („Нова посока“). Там публикува дебютния си разказ „Старецът“ (1914). Творчеството му се радва на рано споходил го успех. Разказите от живота на средновековна Япония му носят истинска популярност: „Вратата Рашомон“ (1915), „Носът“ (1916), „Параванът с картини от ада“ (1918) и др. Като млад е под силното влияние на такива японски автори от епохата Мейджи като Нацуме Сосеки и Огай Мори, но също и на водещи автори от европейските литератури, като (Ги дьо Мопасан, Анатол Франс, Аугуст Стриндберг, Фьодор Достоевски).

Преподава английски език във Военноморското училище (1916-1919) в град Йокосука, жени се за Цукамото Фумико, работи като сътрудник на вестник, пребивава през 1921 г. в Китай.

Пише разкази (общо около 150), автобиографична проза, афоризми – „Словата на пигмея“ (1923-1926).

През последните си години преживява силно нервно напрежение. Пише ярки социални произведения, отхвърля капитализма и милитаризма. От този последен период в творчеството му са „Ранните години на Дайдоджи Шинсуке“ (1925, останал незавършен), „Животът на идиота“ (1927), „Зъбчатите колела“ (1927), „Писма до стария приятел“ (1927).

Самоубива се с веронал на 35 години.

Избрана библиография

Година	Заглавие на японски	Заглавие на български
1914	老年 Rōnen	Старецът
	羅生門 Rashōmon	Вратата Рашомон
1916	鼻 Hana	Носът
	芋粥 Imogayu	Кашата
	手巾 Hankechi	Носната кърпичка
	煙草と悪魔 Tabako to Akuma	Тютюнът и дяволът
1917	尾形了斎覚え書 Ogata Ryosai Oboe gaki	Бележникът на д-р Огата Рийосай
	戯作三昧 Gesakuzanmai	Премного фантастика
1918	蜘蛛の糸 Kumo no Ito	Мрежата на паяка
	地獄変 Jigokuhen	Параванът с картини от ада
	枯野抄 Kareno shou	Коментар върху едно трудно място у Башо
	邪宗門 Jashūmon	Яшумон
	奉教人の死 Hōkyōnin no Shi	Светецът
1919	魔術 Majutsu	Магията
	龍 Ryū	Драконът
1920	舞踏会 Butou Kai	Топката
	秋 Aki	Есен
	南京の基督 Nankin no Kirisuto	Христос в Нанкин
	杜子春 Toshishun	Ту Це-чун
	アグニの神 Aguni no Kami	Бог Агни
1921	山鴫 YamaShigi	Угарката
	秋山 Akiyama	Есенна планина
	上海游記 Shanhai Yuki	Доклад за едно пътуване до Шанхай
1922	藪の中 Yabu no Naka	В гъсталака
	将軍 Shogun	Шогунът
	トロッコ Torokko	Вагонетка
1923	保吉の手帳から Yasukichi no Techou kara	Из бележниците на Ясукичи
1924	一塊の土 Ikkai no Tsuchi	Буцата на земята
1925	大導寺信輔の半生 Daidoji Shinsuke no Hansei	Младостта на Дайдоджи Шинсуке
	侏儒の言葉 Shuju no Kotoba	Афоризмите на един пигмей
1926	点鬼簿 Tenkibo	Завещанието
1927	玄鶴山房 Genkaku Sanbō	Стаята на Генкаку
	河童 Kappa	В страната на духовете
	文芸的な、余りに文芸的な Bungeiteki na, amarini Bungeiteki na	Литературно, твърде литературно
	歯車 Haguruma	Зъбчати колела
	或阿呆の一生 Aru Ahō no Isshō	Животът на един идиот
	或旧友へ送る手記 Aru Kyūyū he Okuru Shuki	Бележка до стар приятел
	西方の人 Saihō no Hito	Хората на Запада

На български език

• „Вратата Рашомон“, прев. Силвия Попова-Милева, София: „Профиздат“, 1979.
• „Разговор в мрака“, прев. Дора Барова, София: „Народна култура“, 1986.
• „Петдесет велики разказвачи“, том 1, разказът „Благодарност за добрината“, прев. Дора Барова, София: „Кронос“, 2010.
• „Японски разкази“, Двуезичен сборник, разказите „Мандарините“, „Вагонетката“, „Генералът“, прев. Людмира Холодович, Александър Киров, София: „Изток-Запад“, 2015.
• „Странна история“ Неиздавани разкази, прев. Мартина Неделчева, София: „Изток-Запад“, 2020.
• „Най-добрите японски разкази“, Сборник, разказът „Градината“, прев. Васил Велчев, София: „Изток-Запад“, 2024.

Екранизации

• По мотиви от новелата „В гората“:
  • „Рашомон“ (яп. 羅生門, 1950), режисьор Акира Куросава
  • „Железният лабиринт“ (англ. Iron Maze, 1991), режисьор Хироаки Йошида
  • „В гората“ (яп. 籔の中, 1996), режисьор Хисаясу Сато
  • „MISTY“ (1997), режисьор Кенки Саегуса
• По мотиви от новелата „Нанкинският Христос“:
  • „Нанкинският Христос“ (кит. 南京的基督, 1995), режисьор Тони Ау
• По мотиви от новелата „Вещица“:
  • „Вещица“ (яп. 妖婆, 1976), режисьор Тадаши Имаи
• По мотиви от разказа „Параванът с картини от ада“:
  • „Параванът с картини от ада“ (1969), режисьор Широ Тойода
  • Дванадесетият епизод на аниме сериала „Aoi Bungaku“ представлява екранизация на „Параванът с картини от ада“
• Eдинадесетият епизод на аниме сериала „Aoi Bungaku“ (2009) представлява екранизация на разказа „Паяжинката“

Външни препратки

• Рюноске Акутагава в Литернет
• Рюноске Акутагава на сайта Литературен свят
• Аркадий Стругацкий, „Три открытия Рюноскэ Акутагавы“ ((ru))
• Произведения на Рюноске Акутагава в Моята библиотека