Михаил Сарафов
Михаил Константинов Сарафов е български революционер, политик, просветен деец и дипломат. Член е на няколко правителства като представител на Либералната, а по-късно на Прогресивнолибералната партия – като просветен (1880 – 1881), финансов (1884, 1902 – 1903) и вътрешен министър (1901 – 1902).
| Михаил Сарафов | |
 | |
| Министър на народното просвещение | |
| Мандат | 29 декември 1880 – 11 май 1881 |
|---|---|
| Назначен от | Александър I Батенберг |
| Министър-председател | |
| 1880 – 1881 | Петко Каравелов |
| 1881 | Казимир Ернрот |
| Предшественик | Петко Славейков |
| Наследник | Константин Иречек |
| Лична информация | |
| Роден |
26 февруари 1854 г.
|
| Починал | 13 декември 1924 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища |
| Полит. партия | Либерална партия |
| Професия | просветен деец • политик |
| Народен представител в: IV ОНС X ОНС XI ОНС XII ОНС | |
Портал  Политика | |
| Михаил Сарафов в Общомедия | |
Биография
редактиранеМихаил Сарафов е роден на 26 февруари (14 февруари стар стил) 1854 г. в Търново. Брат е на генерал Иван Сарафов и доктор Георги Сарафов. Първоначално учи в родния си град, а през 1875 г. завършва гимназия в Загреб. След това участва в работата на Българския революционен централен комитет в Букурещ и в ръководството на революционния комитет в Търново, където е учител през 1875-1876 г. Арестуван е за кратко, след което напуска страната и следва в университетите в Загреб, Мюнхен и Париж.[1]
След завръщането си в България Михаил Сарафов е министър на народното просвещение в правителството на Петко Каравелов (1880 – 1881). При преврата на 27 април 1881 година е назначен и в новото правителство на Казимир Ернрот, но той веднага се отказва от поста, заявявайки, че назначаването на новия кабинет е незаконно и че е нередно той да се оглавява от чужд поданик.[2]
По време на Режима на пълномощията (1881 – 1883) оглавява новосъздаденото Статистическо бюро при Министерството на финансите, като на тази длъжност организира първото преброяване на населението в България. През 1884 г. е министър на финансите в правителството на Драган Цанков. През същата година става действителен член на Българското книжовно дружество (БКД), по-късно преобразувано в Българска академия на науките.[1]
От 1893 до 1896 г. Сарафов е директор на Солунската българска мъжка гимназия, а от 1895 до 1896 г. – на Солунската българска девическа гимназия. След връщането си в София е заместник-директор на Осигурителното дружество „Балкан“ (1897 – 1900) и ковчежник на БКД (1898 – 1904). Участва като министър на вътрешните работи в коалиционното правителство на Петко Каравелов (1901)[3] и като министър на финансите в 3-те самостоятелни прогресистки правителства на Стоян Данев.[1]
През следващите години Михаил Сарафов заема дипломатически длъжности. Той е дипломатически представител на България във Виена (1904 – 1909) и Истанбул (1909 – 1913) и представител на външното министерство в Солун по време на Балканските войни (1913). Участва и в българската делегация за подписването на Ньойския договор през 1919 г.[1]
Михаил Сарафов умира в София на 13 декември 1924 година.[4]
Синът му Константин Сарафов също е дипломат.
Памет
редактиранеНа Михаил Сарафов е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София (Карта).
Библиография
редактиране- Населението на Княжество България по трите първи преброявания, кн. I. 1893.
- Населението на Княжество България по трите първи преброявания, кн. II. 1894.
- Бюджетите на Княжество България през десетилетието 1879 – 1888. 1894.
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 277.
- ↑ Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 1 януари 1902 г., стр 1.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 584.
| Васил Кънчов | → | директор на Солунската българска мъжка гимназия (1893 – 1896) |
→ | Анастас Наумов |
| Йордан Хаджипетров | → | директор на Солунската българска девическа гимназия (1895 – 1896) |
→ | Анастас Наумов |