Йоаникий Маргаритиадис
Йоаникий (на гръцки: Ιωαννίκιος, Йоаникиос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]
| Йоаникий Ιωαννίκιος | |
| гръцки духовник | |
| Роден |
1840 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Халкинска семинария |
Биография
редактиранеРоден е в 1840 година Цариград със светската фамилия Маргаритиадис (Μαργαριτιάδης).[2][1] По произход е караманлия.[3] Служи като дякон при патриарх Яков II Александрийски, а по-късно в Анкарската и Ефеската митрополия,[1] където е архидякон.[2] Завършва Халкинската семинария в 1876 година.[2]
На 27 юни 1877 година е избран за елейски епископ.[2] Ръкоположен е в Магнезия на 20 юли 1877 година и назначен за викарен епископ на Ефеската митрополия. Ръкополагането е извърщено от митрополит Мелетий Смирненски в съслужение с епископите Тарасий Илиуполски и Агатангел Мирски.[1]
През юли 1878 година оглавява Китроската епархия[2] и е китроски епископ до септември 1885 година, когато подава оставка.[2][4][5] Установява се в Цариград.[1]
В 1888 година става архиерейски наместник на Одринската митрополия в Лозенград.
На 23 март 1889 година е избран единодушно за иконийски митрополит. В 1892 година замества митрополит Кирил Одрински, който отива в Цариград като член на Светия синод, но запазва и иконийската си епархия. На 12 август 1893 година е избран за дискатски митрополит.[6]
На 30 април 1894 година Йоаникий е избран за мъгленски митрополит,[6] като остава в Лерин до 1905 година.[7] В 1895 година владиката Йоаникий безуспешно се опитва да овладее църквата „Свети Мина“, бивша катедрала на епархията, с аргумента, че в нея е погребан последният емборски владика.[3] В 1902 - 1903 година Йоаникий построява настоящата сграда на митрополията.[8][9] Освен с надигащото се българско движение в Лерин, Йоаникий трябва да се справя и с появилата се след 1897 година сръбска пропаганда в града. Сърбия отваря консулство в града и сръбският консул се опитва по различни пътища да привлече 20 български семейства, за да може да отвори сръбско училище. В крайна сметка само едно семейство става сърбоманско и консулството не получава разрешение за училище. Митрополит Йоаникий първоначално посреща появата на сръбската пропаганда силно отрицателно като проповядва от амвона: „По-добре евреи, отколкото сърби и румънци“. По-късно обаче отношението му се променя, среща се със сръбския консул и подкрепя доста сръбската пропаганда. Среща се с ръководителя на пропагандата в Солун Петров, донася в Лерин сръбски буквар и заявява, че „гърци, сърби, румънци, и т.н. сме деца на един и същи Бог“.[10]
От 31 март 1905 до смъртта си през януари[11] или юли 1908 година е митрополит на Имброската епархия.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Ίμβρου κυρός Ιωαννίκιος. (+ Ιούλιος 1908) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 14 януари 2018.
- ↑ а б в г д е Γλαβίνας, Απ. Επίσκοποι Κίτρους κατά την τουρκοκρατίαν επί τη βάσει των πηγών. „Μακεδονικά“, XVIII, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1978. σ. 87. Посетен на 11 август 2014.
- ↑ а б Димитровъ, Благой. Емборски спомени от 1895 год. // „Илюстрация Илиндень“ X (10 (100). София, декемврий 1938. с. 4.
- ↑ Κατάλογος Επισκόπων // Ιερά Μητρόπολις Κίτρους, Κατερίνης και Πλαταμώνος. Архивиран от оригинала на 2015-02-19. Посетен на 10 август 2014.
- ↑ Според Йоанис Васдравелис Йоаникий е китроски епископ от 1875 до 1878 година (Βασδραβέλλης, Ι., Ιστορικά αρχεία Μακεδονίας), а според Клеопатра Полизу-Мамели – от 1878 до 1883 година (Πολύζου-Μαμέλη, Κλεοπάτρα. Ιστορία του Κολινδρού).
- ↑ а б Γλαβίνας, Απ. Επίσκοποι Κίτρους κατά την τουρκοκρατίαν επί τη βάσει των πηγών. „Μακεδονικά“, XVIII, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1978. σ. 88. Посетен на 11 август 2014.
- ↑ Βυζαντινά, XVII. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Κέντρο Βυζαντινών Ερευνών, 1994. σ. 230.
- ↑ Μανάδης, Νικηφόρος. Τα εκκλησιαστικά της επαρχίας Εορδαίας, σ. 2 // Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 11 септември 2015.
- ↑ Μελίσσας, Λάζαρος. Η Μητρόπολη Μογλενών και Φλωρίνης μέσα από τα αρχεία της Αντιπροσωπείας - Δημογεροντίας (1907 - 1913) (Διπλωματική εργασία). Θεσσαλονίκη, Πανεπιστήμιο Μακεδονίας. Σχολή Οικονομικών και Περιφερειακών Σπουδών. Τμήμα Βαλκανικών, Σλαβικών και Ανατολικών Σπουδών, 2014. σ. 193.
- ↑ Το πέρασμα των Σέρβων από την Φλώρινα // Το Βήμα Φλώρινας, 14 ноември 1013. Посетен на 2014-08-10.
- ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 68. Посетен на 13 август 2014.
| Калиник | → | елейски епископ (27 юни 1877 – юли 1878) |
→ | Агатангел |
| Николай | → | китроски епископ (юли 1878 – септември 1885) |
→ | Леонтий |
| Йоаникий | → | дискатски митрополит (12 август 1893 – август 1893) |
→ | Йоан |
| Аверкий | → | мъгленски митрополит (30 април 1894 – 31 март 1905) |
→ | Антим |
| Филотей | → | имброски митрополит (31 март 1905 – юли 1908) |
→ | Хрисостом |