Димитър Тончев

Димитър Тончев
	Димитър Тончев
български политик
Роден	7 ноември 1859 г. Калофер, Османска империя
Починал	20 февруари 1937 г. (77 г.) София, Царство България
Учил в	Одески национален университет
Политика
	Депутат
	IV ОНС III ВНС V ОНС VI ОНС VIII ОНС X ОНС XII ОНС XV ОНС XVI ОНС XVII ОНС
	Димитър Тончев в Общомедия

Димитър Стоянов Тончев е български юрист и политик. Той е един от водачите на Либералната (радославистка) партия, а през 1904 г. сформира собствена Младолиберална партия, която оглавява до края на нейното съществуване през 1920 г. По време на Първата световна война е финансов министър на България и един от лидерите на управляващата коалиция.

Биография

Димитър Тончев е роден е на 7 ноември (26 октомври стар стил) 1859 г. в Калофер. Бил е възпитаник на Южнославянския пансион на Т. Минков в гр. Николаев.^[1] Завършва реално училище в Николаев (1880) и Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса (1883).^[2] След завръщането си в България е съдия в Пловдив, от 1884 г. е адвокат, а след Съединението се премества в София. Привърженик е на Либералната партия и от 1884 до 1886 г. е подпредседател на IV обикновено народно събрание. От 1886 до 1907 г. издава вестник „Пловдив“.^[3]

След извършения преврат срещу княз Александър I Батенберг става част от течението, оглавено от Стефан Стамболов, което започва да бъде наричано Народнолиберална партия. Той е председател на парламента (1887 – 1888) и министър на правосъдието (1888 – 1891).^[4]^[5] През 1891 г. напуска правителството и се присъединява към Радославистката партия. През следващите няколко години, в които участва в опозицията, той пише няколко труда по гражданско право.^[3]

През 1899 – 1901 г. Димитър Тончев участва в правителствата на либералите.^[3] През 1900 г. става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. През 1903 г. е осъден на 8 месеца затвор за злоупотреби от Държавен съд заедно с други министри от кабинета на Тодор Иванчов.^[3] Амнистиран е от Народното събрание след падането на прогресисткото правителство през май същата година. През 1904 г. Тончев сформира своя политическа формация, наречена Младолиберална партия, лидер на която е до нейното вливане в Националлибералната партия през 1920 г.^[3]

Заедно с Васил Радославов и Никола Генадиев, Димитър Тончев е лидер на една от трите партии в либералната коалиция, управлявало по време на Първата световна война. На 4 ноември 1919 г. е арестуван, след което е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор като един от главните виновници за включването на България във войната на губещата страна и за последвалата Втора национална катастрофа. В затвора е до 1924 г., когато е амнистиран.^[6] Пуснат на свобода, прави опит да се включи в дейността на Националлибералната партия, но това не е допуснато от нейните водачи, които се опитват да се разграничат от старите компрометирани лидери на либералните партии. През следващите години Тончев се оттегля от активна политическа дейност и пише осемтомен коментар на Закона за задълженията и договорите.^[3]

Димитър Тончев умира на 20 февруари 1937 г. в София.

Библиография

Коментар върху Закона за наследството том 1 и том 2. 1893; 1896.) – I. издание; 1926/1927 (6 тома) – ІІ. издание
Закон за задълженията и договорите. 1896.
Противоконституционните закони. 1921.
Коментар върху Закона за задълженията и договорите. 1929 – 1937. (8 тома)

Литература

ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, pp. 24 – 52. ISSN 0204 – 8906.
КАЦАРОВА, Р. Димитър Тончев общественик, политик, партиен лидер. Пловдив: Зомбори, 2011.
ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 222 – 228. ISSN 0204 – 8906.
ТАШЕВ, Т. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.