Уикипедия

Детройт

град в САЩ

Детройт (на английски: Detroit) е американски град в окръг Уейн, щата Мичиган.[2] Името му произлиза от едноименната река (на френски Ривиер дю Детроа (Rivière du Détroit), „река на пролива“), която протича между езерата Сейнт Клеър и Ери. Градът е 18-и по население в САЩ със 713 777 жители според преброяването от 2010 г.

Детройт
Detroit
Знаме
      
Герб
САЩ
42.3317° с. ш. -83.0475° и. д.
Детройт
Мичиган
42.3317° с. ш. -83.0475° и. д.
Детройт
Страна САЩ
ЩатМичиган
Площ370,028 km²
Надм. височина183 m
Население639 111 души[1] (1 април 2020 г.)
Основаване1701 г.
Пощенски код48201
Телефонен код313
Официален сайтdetroitmi.gov
Детройт в Общомедия

Основан от търговци на кожи през 1701 г., Детройт е световноизвестен като център на автомобилната промишленост, а в края на 20 век се прочува и с високите нива на престъпност. В САЩ името на града е станало нарицателно за престъпност поради честите убийства и престрелки дори и в сравнително спокойни части на града.

Детройт е свързан с канадския град Уиндзър чрез мост и тунел и заедно с него оформя четвъртия най-голям метрополис в Северна Америка. Често срещани прякори на града са Motown, Motor City, The D и The 313 (по телефонния код на целия окръг). В Детройт автомобилите от предната страна нямат регистрационни табели. Градът е известен най-вече като „градът на 7-те езера“.

История

редактиране

Палеоиндианци обитават района на Детройт преди около 11 000 години.[3] Към 17 век местността се обитава от племената виандот, отава, потауатоми и ирокези.[4]

Първите европейци достигат района на Детройт, когато френски мисионери и търговци си проправят път около Лигата на ирокезите, с които са във война към 1630-те години.[5] Северната страна на езеро Ери е под контрола на виандот и неутрал до 1650-те години, когато ирокезите изгонват племето ери от езерото след Бобровите войни от 1649 – 1655 г.[5] Към 1670-те години изморените от война Ирокези вече имат претенции за владения чак до река Охайо в северен Кентъки[5] и са абсорбирали много ирокезки народи, след като са ги победили във войната.[5] През следващите сто години на практика нито британците, нито французите дръзват да предприемат действия без да вземат предвид вероятния отговор на ирокезите.[5] Когато Френската и индианска война изпъжда Кралство Франция от Канада, това премахва една бариера за британските колонизатори за миграция на запад.

Сражения през 1778 г. и експедиция през 1779 г. решително отварят Охая за западната емиграция, която започва почти веднага и 1800 бели заселници тръгват на запад. Градът е наименуван от френски колонизатори по името на река Детройт (на френски: le détroit du lac Érié, означаващо протокът на езеро Ери), свързваща езерата Хюрън и Ери.[6]

На 24 юли 1701 г. френският изследовател Антоан дьо ла Мот Кадиляк, заедно с над сто други заселници, започва строителството на малък форт на северния бряг на река Детройт. Кадиляк по-късно наименува поселението Фор Поншартран дю Детруа (Форт Детройт)[7] в чест на Луи Фелипо дьп Поншартран, морски министър по времето на Луи XIV.[8] Французите предлагат безплатна земя на колонизаторите, за да привличат семейства към Детройт. Когато достига население от 800 души към 1765 г., това е най-голямото европейско селище между Монреал и Ню Орлиънс, и двете френски поселения.[9] към 1778 г. населението му вече е 2144 души и е третият най-голям град в тогавашен Квебек.[10]

Местната икономика се основава на изгодната търговия с кожи, в която важни роли играя много индианци. Наследниците на ранните френски и френско-канадски заселници образуват сплотена общност, която постепенно е изместена като доминиращо население, след като повече англо-американски заселници идват в района в началото на 19 век. Французите остават малка подкултура в региона до наши дни.[11][12]

По време на Френската и индианска война (1754 – 1763) британски сили поемат контрол над селището през 1760 г. Те съкращават името на Детройт. Няколко индиански племена започват въстание на Понтиак (1763) и предприемат обсада на Детройт, но не успяват да го превземат. След войната Франция преотстъпва териториите си в Северна Америка източно от Мисисипи на Великобритания.

След Американската война за независимост и независимостта на САЩ, Великобритания отдава Детройт по силата на договора на Джей (1796), който създава северната граница с Канада.[13] През 1805 г. пожар унищожава по-голямата част от Детройт, който по това време е съставен основно от дървени постройки. Единствените постройки, които оцеляват са склад близо до реката и тухлените комини на бившите дървени къщи.[14]

От 1805 до 1847 г. Детройт е столица на Мичиган. По време на Британско-американската война от 1812 г. градът се предава без бой на британските войски след обсада. Впоследствие американците се опитват да си го върнат на следващата година, но не успяват и претърпяват тежки загуби. Детройт накрая попада в американски ръце по-късно през 1813 г.

През 1815 г. Детройт е инкорпориран като град.[7] Докато градът се разраства, е разработен геометричен уличен план с големи булеварди като в Париж. Преди Американската гражданска война, местоположението на града близо до границата между Канада и САЩ го прави ключова спирка за робите, бягащи за свобода към Севера чрез Подземната железница.[15] Много мъже от Детройт доброволно се записват да се бият за Съюза по време на Американската гражданска война.

В края на 19 век са построени няколко имения източно и западно от сегашния център на града, отразяващи богатството на промишлеността и търговските магнати. По това време Детройт понякога е наричан Париж на Запада, заради архитектурата му и големите авенюта в парижански стил.[7] Градът постепенно расте след 1830-те години с развиването на корабостроенето, превозите на стоки и производството. Стратегически разположен между Големите езера, Детройт става голямо пристанище и транспортен възел.

През 1896 г. процъфтяващата търговия с коли кара Хенри Форд да построи първия си автомобил в работилница под наем на Мак Авеню. През този период Детройт разширява граници си, анексирайки повечето съседни селища. През 1903 г. Хенри Форд основава Форд Мотър Къмпани. Производството на Форд, както и това на други автомобилни пионери, основават статута на Детройт в началото на 20 век като световната автомобилна столица.[7]

 
Работници идват на смяна във Форд Мотър Къмпъни в предградията на Детройт, 1910-те години.

С бързото увеличаване на промишлените работници в автомобилните заводи, се създават профсъюзи, които се борят за по-добри условия и заплати на работниците. Към 1920 г. градът вече е четвъртият най-голям в САЩ след Ню Йорк, Чикаго и Филаделфия. Сухият режим в САЩ от 1920 до 1933 г. води до това, че река Детройт става канал за контрабанда на канадски алкохолни стоки.[16]

Детройт, като и много други места в САЩ, развива расови конфликти и дискриминация през 20 век, след като стотици хиляди нови работници са привлечени към промишления град, водейки след себе си бързо демографски промени. Голямата миграция на афроамериканци от селскостопанските райони в Юга е задмината от миграцията на бели хора от Юга. Имиграцията води европейци от южните и източните части на Европа с католически и юдаистки вярвания. През 1915 г. Детройт става един от големите градове, където се надигат Ку Клукс Клан. Към 1920-те години градът вече е крепост на KKK, чийто членове се противопоставят както на религиозните емигранти, така и на афроамериканците.[17] Групировката на белите Черен легион е активна в района на Детройт през 1930-те години, когато 1/3 от членовете ѝ в Мичиган са базирани в града. След 1936 г. групировката се разпада, а много от членовете ѝ са осъдени на доживотен затвор за убийство.

 
Изглед от Детройт, юли 1942 г.

През Втората световна война правителството окуражава преустрояването на автомобилната индустрия в полза на Съюзническите сили и Детройт играе ключова роля в този процес.[18]

Работните места се отварят толкова бързо, че 400 000 души са привлечени към града само в периода 1941 – 1943 г., сред които 50 000 афроамериканци. Европейските имигранти и наследници им не харесват черната конкуренция за работни места и къщи. Федералното правителство забранява дискриминацията в работата, но когато през юни 1943 г. компанията Пакард повишава трима афроамериканци да работят до бели на поточната линия, 25 000 бели работници напускат предприятието.[19] През 1943 г., три седмици след протеста в завода на Пакард, избухват безредици. За три дни са убити 34 души, от които 25 афроамериканци. Близо 600 други са ранени, от които 75% са афроамериканци.[17][20]

Промишлените сливания през 1950-те години, особено в автомобилния сектор, увеличават олигополите в американската автомобилна промишленост. Към 1950 г. градът достига своя връх в населението – 1 849 568 души и се нарежда на пето място в САЩ по брой жители.

Както и при другите големи американски градове след войната, строителството на големи магистрали около Детройт и кипящата нужда за нови домове стимулира субурбанизацията. През 1956 г. последният трамвай в Детройт е премахнат и заменен от автобуси на газ. През 1941 г. в час пик на някои оживени булеварди автобус минава на всяка минута.[21][22]

 
Автомобилният завод на Пакард, който бива затворен и изоставен през 1958 г.

Към 1950 г. в града живее около 1/3 от населението на щата, държано тук от промишлеността. През следващите 60 години населението на града намалява до по-малко от 10% от населението на щата. През това време в предградията на Детройт вече живее половината население на града.[7]

През юни 1963 г. Мартин Лутър Кинг изнася голям реч в Детройт, която предвещава известната му реч „Имам една мечта“ във Вашингтон два месеца по-късно. И докато движението за граждански права на афроамериканците в САЩ се сдобива със значителни федерални закони през 1964 и 1965 г., дългите несправедливости водят до конфронтации между полицията и младото чернокожо население на града. Напрежението в Детройт кулминира с бунтове през юли 1967 г. Губернаторът Джордж Ромни извиква Националната гвардия на Мичиган в Детройт, а президентът Линдън Джонсън изпраща войски от армията. В сблъсъците загиват 43 души, ранени са 467 души, 7200 са арестувани, а 2000 сгради са разрушени, основно в жилищните комплекси на афроамериканците и в бизнес зоните. Хиляди малко бизнеси затварят завинаги или се преместват в по-безопасни квартали. Това се оказват най-скъпите бунтове, възникнали в САЩ.[23]

На 18 август 1970 г. Националната асоциация за напредък на цветнокожите подава иск за дело срещу държавни служители на Мичиган, сред които е и губернаторът Уилям Миликен, с обвинения за сегрегация в училищата. Върховният съд САЩ поема делото на 27 февруари 1974 г., а последвалото му решение има национално въздействие. С кратко решение, съдът отбелязва, че училищата са обект на местен контрол и че градовете не могат да се накарат да решават проблемите в училищните.

Упадък

редактиране
 
Нови коли, построени в Детройт, се натоварват за железопътен превоз, 1973 г.
 
Надземната железница.
 
Ренесанс център, дом на седалището на Дженеръл Мотърс.

През ноември 1973 г. Детройт избира първият си чернокож кмет – Колман Йънг. Той работи върху повишаването на расовото разнообразие в полицията.[24] Той иска и да подобри транспортната система на Детройт, но напрежението между Йънг и колегите му в крайните райони относно местни въпроси поражда проблеми. През 1976 г. федералното правителство предлага 600 милиона долара за построяване на метро под една местна власт.[25] Но неспособността на Детройт и покрайнините му да реши конфликтите покрай транзитното планиране води до това, че регионът губи повечето финансиране за метрото. След като се проваля да се договори за по-голяма система, градът започва строителството на надземна транзитна система в центъра.[26]

Петролните кризи от 1973 и 1979 г. също засягат Детройт и автомобилната му промишленост. Купувачите започват да избират по-малки и по-ефективни коли, произвеждани от чуждестранни марки, докато цените на бензина се покачват. Опитите да се възроди града търпят провал след провал, докато продажбите на автомобилната промишленост спадат, а пазарният ѝ дял се смалява. Автомобилните производители съкращават хиляди работници и затварят заводи в града, като така допълнително се ощетяват данъчната основа. Градът прибягва до експроприация, за да се построят два големи завода за сглобяване на автомобили в града.[27]

Кметът Йънг иска да съживи града, търсейки възможности за инвестиции в упадащата централна част на града. През 1977 г. отваря врати Ренесанс център, смесен комплекс с офиси и магазини. Тази група небостъргачи е опит да се задържат бизнесите в центъра на града.[7] Йънг подкрепя и други големи проекти, за да привлече средната класа обратно в града. Въпреки усилията, центърът на града продължава да губи бизнеси в полза на автомобилните предградия. Големи магазини и хотели затварят врати и големи офис сгради остават празни. Йънг е критикуван, че е бил твърде фокусиран върху развиването на централните части, а не е правил достатъчно за намаляване на нивата на престъпността и за подобряване на услугите в града.

След като дълго време е бил много населен и обект на световното автомобилостроене, Детройт претърпява дълъг икономически упадък, предизвикан от множество фактори.[28][29][30] По време на върха на населеността си през 1950-те години, Детройт има население от 1,8 милиона души. След субурбанизацията, промишленото преустройство и загубите на работни места, към 2010 г. градът има население от по-малко от 40% от тази бройка – около 700 000 души. Всяко преброяване след 1950 г. показва спад на жителите на града.[31]

Високата безработица е усложнена от избягването на средната класа към предградията и напускането на щата от някои жители в търсене на работа. Градът е оставен с по-голяма пропорция бедни хора, намалена данъчна основа, изоставени сгради, изоставени квартали, високи нива на престъпност и тежък демографски дисбаланс.

През 1993 г. Йънг се оттегля като най-дълго служилият кмет на Детройт, решавайки да не се кандидатира за шести мандат. Тогава е избран Денис Арчър, също чернокож, който дава приоритет на развиването на центъра и намаляване на напрежението със съседните селища на Детройт. През 1996 г. след референдум хазартът в казината става легален и няколко временни казина отварят врати през 1999 г., последвани от постоянни такива през 2007 г.[32]

21 век

редактиране
 
Детройт погледнат от Уиндзър, Онтарио.
 
Изглед към централната част на града.

Кампус Мартиус, преустройство на главното кръстовище в центъра на града, отваря врати като парк през 2004 г. Паркът е определян като е едно от най-добрите публични места в САЩ.[33][34][35] Крайречните райони са фокус на възстановяване след успешните примерни на други по-стари промишлени градове.

След 2006 г. 9 милиарда долара са инвестирани в централните части на града и кварталите. 5,2 милиарда от тях идва през 2013 и 2014 г.[36] Значително нараства строителната дейност, свързана с реабилитацията на исторически сгради из центъра.

Продължителният урбанистичен упадък на Детройт води до хиляди празни сгради из града. Някои части на Детройт са толкова рядко населени, че градът среща трудности при предоставянето на комунални услуги до тях. Градът е взел предвид множество различни решения, сред които разрушаване на изоставените домове и сгради, премахване на уличното осветление от големи части от града и поощряване на жителите на рядко населените райони да се преместят към по-населени такива.[37][38] Близо половината от 305 000 имота в Детройт не успяват да платят данъците си за 2011 г., което води до 246 милиона долара пропусната печалба.[39]

През септември 2008 г. кметът Куаме Килпатрик (който управлява шест години) подава оставка, след като получава обвинения в углавни престъпления. През 2013 г. е осъден за 24 федерални престъпления[40] на 28 години във федерален затвор.[41] Бившите дейности на кмета костват на града около 20 милиона долара.[42]

Губернаторът на Мичиган обявява финансово извънредно положение през март 2013 г. На 18 юли 2013 г. Детройт става най-големият американски град, обявил банкрут.[43] Окръжният съд потвърждава банкрута на 3 декември 2013 г., на фона на дълг от 18,5 милиарда долара, които градът трябва да изплати на хилядите си кредитори и неспособността му да го направи.[44] На 7 ноември 2014 г. е одобрен план за излизане на града от банкрута. На 11 декември градът вече официално е излязъл от банкрут. Планът позволява на града е елиминира 7 милиарда дългове и да инвестира 1,7 милиарда в подобряване на услугите му.[45]

Едно от най-големите усилия, направени след банкрута, е да се оправи счупената система за улично осветление. В някои периоди около 40% от светлините в града не са работили. Планът включва подмяната на старите натриеви лампи с 65 000 LED лампи. Работата започва към края на 2014 г. и завършва през декември 2016 г., а Детройт става най-големият американски град с изцяло LED улично осветление.[46] След 2010 г. няколко инициативи са започнати от граждани на Детройт, целящи да подобрят градския пейзаж като реновират и възстановяват кварталите.[47]

Население

редактиране
 
Разпространение на различните раси в Детройт към 2010 г. Всяка точка е 25 души: Бели, Афроамериканци, Азиатци, Латиноамериканци или Други

Към 2010 г. градът има население от 713 777 души, което го нарежда на 18-о място по население в САЩ.[48][49]

От големите смаляващите се градове в САЩ, Детрой има най-драстичен спад на население през последните 60 години (изгубил 1 135 791 души) и се нарежда на второ място по процентен упадък (61,4%, след Сейнт Луис, 62,7%). Въпреки че населението на Детройт намалява още от 1950 г., най-драматичният период е значителният спад с 25% между 2000 и 2010 г.[49] Колапсът на населението води след себе си голям брой изоставени жилищни и търговски сгради.[50]

31,3% от населението в града е на възраст под 18 години, 9,7% са между 18 и 24 години, 29,5% са между 25 и 44 години, 19,3% са между 45 и 65 години и 10,4% са по-стари от 65 години. На всеки 100 жени над 18 години се падат средно 83,5 мъже. Средната възраст е 31 години.

Към 2014 г. 67% от населението са християни (49% от които са протестанти, а 16% са католици),[51][52] докато 24% не са вярващи.

Населението на града се увеличава повечето от шестократно през първата половина на 20 век, захранвано основно от приток на европейски, южнощатски и близкоизточни мигранти, които работят в процъфтяващата автомобилна промишленост.[53] През 1940 г. белите хора са 90,4% от града.[54] След 1950 г. в града настъпва голямо изместване на населението към покрайнините му. Към 1910 г. под 6000 живеят в града,[55] а към 1930 г. те са вече 120 000.[56]

Детройт все още е един от най-расово сегрегираните градове в САЩ.[57] В периода 1940 – 1970 г. голяма вълна от негри идва в Детройт, за да избягат от законите на Джим Кроу в Юга и да си намерят работа.[58] Много скоро обаче те се оказват изолирани от белите зони на града – чрез насилие, закони и икономическа дискриминация.[59] Моделът на сегрегация е допълнително увеличен от бялата миграция към предградията.[60]

Докато негрите съставляват само 13% от населението на Мичиган към 2010 г., те съставляват близо 82% от населението на Детройт. Белите съставляват 10%, а латиноамериканците (основно мексиканци) – 6%.[61] Към 2010 г. в Детройт живеят 48 678 латиноамериканци, от които 36 452 мексиканци. Това е увеличение със 70% от броя им към 1990 г.[62] През Втората световна война в града се заселват много литовци, особено в южната част на града.[63]

Расов състав на Детройт
Демографски профил 2010[64] 1990[54] 1970[54] 1950[54] 1940[54] 1930[54] 1920[54] 1910[54]
Бели 10,6% 21,6% 55,5% 83,6% 90,7% 92,2% 95,8 98,7%
—без латински корени 7,8% 20,7% 54,% н/д 90,4% н/д н/д н/д
Афроамериканци 82,7% 75,7% 43,7% 16,2% 9,2% 7,7% 4,1% 1,2%
Латиноамериканци 6,8% 2,8% 1,8% н/д 0,3% н/д н/д н/д
Азиатци 1,1% 0,8% 0,3% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% н/д
Население по години
1820 1830 1840 1850 1860 1870 1880
1422 2222 9102 21 019 45 619 79 577 116 340
1890 1900 1910 1920 1930 1940 1950
205 876 285 704 465 766 993 678 1 568 662 1 623 452 1 849 568
1960 1970 1980 1990 2000 2010 2017
1 670 144 1 514 063 1 203 368 1 027 974 951 270 713 777 673 104

Климат

редактиране

Климатът в града е умереноконтинентален, повлиян от Големите езера. Разположен е извън зоните на снежния ефект на езерата.

   Климатични данни за Детройт  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 19 21 30 32 35 40 41 40 38 33 27 22 41
Средни максимални температури (°C) 0 1,8 7,7 15,1 21,1 26,3 28,6 27,4 23,3 16,4 9,3 2,3 15
Средни температури (°C) −3,6 −2,2 2,9 9,6 15,4 20,8 23,1 22,2 18 11,3 5,3 −1,1 10,2
Средни минимални температури (°C) −7,2 −6,1 −1,9 4,1 9,7 15,3 17,7 17 12,6 6,3 1,3 −4,4 5,4
Абсолютни минимални температури (°C) −29 −29 −20 −13 −4 2 6 3 −2 −8 −18 −24 −29
Средни месечни валежи (mm) 49,8 51,3 57,9 73,7 85,9 89,4 85,6 76,2 83,1 64 70,9 62,5 850,1
Средно количество слънчеви часове 119.9 138.3 184.9 217.0 275.9 301.8 317.0 283.5 227.6 176.0 106.3 87.7 2436
Източник: NOAA[65]

Икономика

редактиране

Детройт, както и регионът около него, е голям промишлен център. Най-силно засегнатите сектори са производството (основно на автомобили), финансите, технологиите и здравеопазването. Особено известен е като дом на автомобилните компании „General Motors“, „Ford Motor Company“ и „Chrysler“. Към април 2014 г. нивото на безработицата в града е 14,5%.[66] Поради близостта си до Канада, градът е важен транспортен възел.

Спорт

редактиране

Детройт е град с традиции в хокея, баскетбола и бейзбола.

 
Бейзболният стадион „Къмерика Парк“ в Детройт

Известни личности

редактиране
Родени в Детройт
Други личности, свързани с Детройт
  • Еминем (р. 1972) – хип-хоп изпълнител и продуцент
  • Хенри Форд (1863 – 1947) – основател на Форд Мотър Къмпъни

Бележки

редактиране
  1. ↑ data.census.gov // Бюро за преброяване на населението на САЩ. Посетен на 1 януари 2022 г.
  2. ↑ www.detroitmi.gov
  3. ↑ Lemke, Ashley. Great Lakes Rangifer and Paleoindians: Archaeological and Paleontological Caribou Remains from Michigan // PaleoAmerica 1 (3). 2015. с. 277.
  4. ↑ Teasdale, Guillaume. Old Friends and New Foes: French Settlers and Indians in the Detroit River Border Region // Michigan Historical Review 38 (2). 2012. с. 35 – 62.
  5. ↑ а б в г д Editor: Alvin M. Josephy, Jr., by The editors of American Heritage Magazine. The American Heritage Book of Indians. American Heritage Publishing Co., Inc., 1961.
  6. ↑ La rivière du Détroit depuis le lac Érié, 1764 // Архивиран от оригинала на 2008-07-03. Посетен на 5 май 2009.
  7. ↑ а б в г д е Woodford, Arthur M. This is Detroit, 1701 – 2001. Wayne State University Press, 2001. ISBN 0814329144. p. 15. (на английски)
  8. ↑ Riley, John L. The Once and Future Great Lakes Country: An Ecological History. McGill-Queen's University Press, 2013. ISBN 0-7735-4177-2., с. 56.
  9. ↑ French Ontario in the 17th and 18th centuries – Detroit Архив на оригинала от 2004-08-24 в Wayback Machine.. Archives of Ontario 14 юли 2008.
  10. ↑ Jacqueline Peterson, Jennifer S. H. Brown, Many Roads to Red River (2001), с. 69
  11. ↑ 'Muskrat French': French-Canadian River Culture in the Windsor/Detroit Region // Voyageur Heritage: Community Journal and Resource Guide. James LaForest. Посетен на 5 септември 2015.
  12. ↑ Detroit River: A Special Place in French North American History // Encyclopedia of French Cultural Heritage in North America. Encyclopedia of French Cultural Heritage in North America. Посетен на 5 септември 2015.
  13. ↑ "History of Detroit: A Chronicle of Its Progress" Page 71, 1912 // Mocavo.com. Посетен на 29 юни 2014.
  14. ↑ Ste. Anne of Detroit Архив на оригинала от 2011-09-27 в Wayback Machine., St. Anne Church.
  15. ↑ Chadwick, Bruce. Traveling the underground railroad: a visitor's guide to more than 300 sites. Secaucus, NJ, Carol Pub. Group, 1999. ISBN 0806520930. с. 272.
  16. ↑ Nolan, Jenny (15 юни 1999).How Prohibition made Detroit a bootlegger's dream town Архив на оригинала от 2012-07-09 в archive.today
  17. ↑ а б Detroit Race Riots 1943 Архив на оригинала от 2017-03-01 в Wayback Machine.. Eleanor Roosevelt, WGBH American Experience, PBS (20 юни 1983).
  18. ↑ Nolan, Jenny (28 януари 1997).Willow Run and the Arsenal of Democracy Архив на оригинала от 2012-12-04 в archive.today. Michigan History, The Detroit News.
  19. ↑ Philip A. Klinkner, Rogers M. Smith, The Unsteady March: The Rise and Decline of Racial Equality in America.
  20. ↑ Detroit, The. (10 февруари 1999) The 1943 Detroit race riots – Michigan History, The Detroit News.
  21. ↑ Peter Gavrilovich & Bill McGraw (2000) The Detroit Almanac: 300 Years of Life in the Motor City. с. 232
  22. ↑ News+Views: Back track Архив на оригинала от 2012-03-17 в Wayback Machine., Metro Times.
  23. ↑ Sidney Fine, Violence in the Model City: The Cavanaugh Administration, Race Relations, and the Detroit Riot of 1967 (1989)
  24. ↑ Detroit Police Department // Detroit Historical Society. Посетен на 23 април 2015.
  25. ↑ How metro Detroit transit went from best to worst // Detroit Free Press. Посетен на 21 април 2015.
  26. ↑ How Detroit ended up with the worst public transit // Metro Times. Посетен на 21 април 2015.
  27. ↑ Risen, James. Poletown Becomes Just a Memory: GM Plant Opens, Replacing Old Detroit Neighborhood // LA Times, 18 септември 1985.
  28. ↑ Angelova, Kamelia. Bleak Photos Capture The Fall Of Detroit // Business Insider, 2 октомври 2012. Посетен на 10 февруари 2013.
  29. ↑ Williams, Walter. Detroit's Tragic Decline Is Largely Due To Its Own Race-Based Policies // Investor's Business Daily, 18 декември 2012. Посетен на 10 февруари 2013.
  30. ↑ Saunders, Pete. The Reasons Behind Detroit's Decline // Urbanophile. 21 февруари 2012. Посетен на 10 февруари 2013.
  31. ↑ MacDonald, Christine. Detroit population rank is lowest since 1850 // The Detroit News. 19 май 2016. Посетен на 13 февруари 2017.
  32. ↑ East Riverfront History // Detroit Economic Growth Corporation. Архивиран от оригинала на 2015-06-29. Посетен на 21 април 2015.
  33. ↑ 10 Best: Campus Martius among parks that revived cities // Detroit Free Pres, 10 април 2015.
  34. ↑ Campus Martius Park // Project For Public Spaces. Посетен на 23 април 2015.
  35. ↑ High Tech Companies Key to Detroit's Future // Detroit Free Press.
  36. ↑ Detroit 7.2 // Hudson-Webber Foundation. Посетен на 15 август 2015.
  37. ↑ Binelli, Mark. How Detroit Became the World Capital of Staring at Abandoned Old Buildings // The New York Times, 9 ноември 2012.
  38. ↑ Brook, Pete. Captivating Photos of Detroit Delve Deep to Reveal a Beautiful, Struggling City // Wired, 29 януари 2012.
  39. ↑ Half of Detroit property owners don't pay taxes // Detroit News, 21 февруари 2013. Архивиран от оригинала на 2013-08-09. Посетен на 2018-08-29.
  40. ↑ Ex Detroit Mayor Faces New Corruption Charges // National Public Radio, 15 декември 2010.
  41. ↑ Baldas, Tresa. 'Corruption no more': Judge sends a message with 28-year sentence for Kilpatrick // Detroit Free Press, 10 октомври 2013. Посетен на 21 октомври 2013.
  42. ↑ How corruption deepened Detroit's crisis // Usatoday.com. Посетен на 23 юли 2017.
  43. ↑ The Detroit News // Архивиран от оригинала на 2013-08-10. Посетен на 31 октомври 2013.
  44. ↑ In largest-ever U.S. city bankruptcy, cuts coming for Detroit creditors, retirees // Reuters, 3 декември 2013. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 2018-08-29.
  45. ↑ Plan to Exit Bankruptcy Is Approved for Detroit // The New York Times.
  46. ↑ Detroit Rising: And then there were streetlights // Detroit Free Press.
  47. ↑ Detroit Charity Turns Blight Into Gardens, Parks, and Homes // The Chronicle of Philanthropy. Посетен на 17 септември 2016.
  48. ↑ 2010 Census Interactive Population Search // U.S. Census Bureau. Архивиран от оригинала на 2012-05-25. Посетен на 3 март 2012.
  49. ↑ а б Seelye, Katherine Q. Detroit Population Down 25 Percent, Census Finds // The New York Times. 22 март 2011. Посетен на 23 март 2011.
  50. ↑ Detroit Residential Parcel Survey – Results // Посетен на 31 октомври 2013.
  51. ↑ Major U.S. metropolitan areas differ in their religious profiles, Pew Research Center
  52. ↑ America's Changing Religious Landscape // Pew Research Center: Religion & Public Life, 12 май 2015.
  53. ↑ Baulch, Vivian M. (September 4, 1999). Michigan's greatest treasure – Its people Архив на оригинала от 2007-07-31 в archive.today. Michigan History, The Detroit News.
  54. ↑ а б в г д е ж з Race and Hispanic Origin for Selected Cities and Other Places: Earliest Census to 1990 // U.S. Census Bureau. Архивиран от оригинала на 2012-08-12. Посетен на 2018-08-29.
  55. ↑ Vivian M. Baulch Архив на оригинала от 2012-07-10 в archive.today, „How Detroit got its first black hospital“, The Detroit News, 28 ноември 1995.
  56. ↑ "Important Cities in Black History". Infoplease.com.
  57. ↑ Sugrue, Thomas J. A Dream Still Deferred // New York Times, 26 март 2011. Посетен на 27 юли 2012.
  58. ↑ Martin, Elizabeth Anne. City of Opportunity // Detroit and the Great Migration 1916 – 1929. University of Michigan, 1992.
  59. ↑ The Evolution of Racial Segregation // Detroit divided. New York, Russell Sage Foundation, 2002. ISBN 978-0-87154-281-6.
  60. ↑ Darden, Joe. The Measurement of Neighborhood Socioeconomic Characteristics and Black and White Residential Segregation in Metropolitan Detroit: Implications for the Study of Social Disparities in Health // Annals of the Association of American Geographers 100 (1). 1 януари 2010. DOI:10.1080/00045600903379042. с. 137 – 158.
  61. ↑ Detroit, MI Population by Race and Ethnicity // CLRSearch. Архивиран от оригинала на 2013-03-02. Посетен на 29 март 2013.
  62. ↑ Denvir, Daniel. "The Paradox of Mexicantown: Detroit's Uncomfortable Relationship With the Immigrants it Desperately Needs." () The Atlantic Cities. 24 септември 2012.
  63. ↑ Grazulis, Marius K. Lithuanians in Michigan // Michigan State University Press, 18 август 2017. Посетен на 18 август 2017.
  64. ↑ Detroit (city), Michigan // State & County QuickFacts. U.S. Census Bureau. Архивиран от оригинала на 2006-07-15. Посетен на 2018-08-29.
  65. ↑ Station Name: MI DETROIT METRO AP. Посетен на 29 август 2018 г.
  66. ↑ Detroit, MI Unemployment Rate // Ycharts.com. Посетен на 21 юли 2014.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Детройт&oldid=12010365“.