Аспарухово (квартал на Варна)
Тази статия е за варненския квартал Аспарухово. За други значения вижте Аспарухово.
Аспарухово е квартал на Варна, който се намира в южната част на града, отвъд канала, свързващ Варненското езеро с Черно море. Район Аспарухово обхваща два квартала и пет селищни образувания: кварталите Аспарухово и Галата, както и селищните образувания Зеленика, Боровец север, Боровец юг, Ракитника и курортна зона „Прибой“.
| Аспарухово | |
| — квартал — | |
 | |
  Аспарухово  Аспарухово | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Варна |
| Община | Община Варна |
| Част от | Варна |
| Площ | 58 km² |
| Население | 27 000 души |
| Основаване | 1903 |
| ЕКАТТЕ | 10135-05 |
История
редактиранеСлед Освобождението
редактиранеПървото име, с което е известно селището, е Сес Севмес,[1] което означава „тихо място“. Селището на днешния квартал се оформя през 1903 г., като първите заселници строят своите жилища по старото шосе Варна – Бургас, между местностите Джанавара и Карантината. Населението рязко се увеличава с построяването на първите фабрики близо до селището. В района на днешния квартал Аспарухово през 1909 г. индустриалецът Асен Николов открива парна бояджийска фабрика, която съществува до края на Първата световна война. След войната Николов създава фабрика за предачество и тъкачество „Текстил“, която през 1947 г. е национализирана и преименувана на ДИП „Първи май“.[2] Към началото на 1920-те години жителите наброяват 500 – 600 души. Вода се осигурява от три чешми и няколко кладенеца, а две частни къщи служат като училища.[3] Църквата „Свети Цар Борис“, която обслужва квартала, е построена през 1923 г. През същата година в селото е регистрирано епидемично огнище на брусница.[4] През 1924 в селището функционира Спортен клуб „Спортни другари“ (Сес-Севмес).[5]
През 1927 г. е създадено читалищно дружество „Просвета“, което развива голяма културно-просветна дейност, свързана с историята на квартала, а същата година е построено и училището „Христо Ботев“. Към 1928 г. населението е вече 2873 души. От 1930 г. датира първата инициатива на сес-севмесчани за преименуване на квартала им на името на училището.[6] През 1934 г. кварталът за кратко е прекръстен на Тихина, но тъй като новото име не се харесва на жителите, е направено предложение от читалищните дейци името Тихина да се замени с Аспарухово. То се мотивира с това, че при създаването на българската държава в 681 година Хан Аспарух с войските си стига до Варна. Така на 17 декември 1934 г. по предложение на Отец Харалампи Златаров кварталът официално е наречен Аспарухово.[3][7] Паркът на квартала е официално открит на 4 август 1935 г. по идея на командира на Осми пехотен полк и народен лечител Петър Димков.[8]
След 9 септември 1944 г.
редактиранеНа 4 април 1954 г. е открит първият жилищен комплекс в квартала – „Дружба“, известен под кодовото название Обект 586 и изграден по руски проект (поради което по-късно започва да се нарича „Руски блокове“).[9] Ново водоснабдяване е прокарано в периода 1959 – 1967 г.[10] Читалището „Просвета“ отваря врати през 1962 г.,[11] а от 1968 г. кварталът разполага с поликлиника.[12] През 1969 г. в квартала е открита поща[13] и фабриката „Багра“.[14] През 1970-те години в квартала са основани Институтът по океанология „Професор Фритьоф Нансен“ и Центърът по хидро- и аеродинамика. В периода 1973 – 1976 г. е изграден Аспаруховия мост.[15]
През 1982 г. е открита Варненската морска гимназия „Св. Николай Чудотворец“ (Техникум по корабостроене и корабоплаване) в кв. „Аспарухово“.[16] Специално училище за ученици с нарушено зрение „Проф. д-р Иван Шишманов“ е създадено през 1985 г.[17]
Инфраструктура и забележителности
редактиранеВ квартала има болница, поликлиника, пожарна, РПУ, църква, а също така и 5 училища:
- СУ „Любен Каравелов“;
- ОУ „Христо Ботев“;
- НУ „Васил Левски“;
- Варненска морска гимназия „Св. Николай Чудотворец“;
- Училище за незрящи – едно от двете училища за незрящи в България;
Квартал Аспарухово е с обособен център, където работят читалище, поща, поликлиника, аптеки, магазини, ресторанти и кафенета. Предлагат се всякакъв тип битови услуги. В Аспарухово е и вторият по големина онкологичен диспансер в страната след столичния, както и два от петте научноизследователски института към БАН в града. Това са Институтът по хидро- и аеродинамика[18] и Институтът по океанология.[19] На кея до бившия „Руски пазар“ се закотвя корабът „Академик“, който е най-големият научноизследователски плавателен съд в България. В близост се намират няколко военни поделения, както и военното летище „Чайка“.
В квартала има парк и плаж. Алеите на парка са осветени през нощта. През лятото на 2007 г. в парка е открит спортен комплекс с игрище за футбол, волейбол и баскетбол. Плажът „Карантината“ е сред най-големите в града. Там, пред едноименното рибарско селище, се състои международен фестивал за късометражно кино, насочен към млади и непознати артисти с цел да превърне рибарското селище в зона за култура и по този начин да запази начина на живот на рибарите. Тук е и историко-етнографският комплекс „Прабългарско селище Фанагория“. Комплексът е реконструкция на прабългарско селище и е място, където желаещите могат да яздят коне. Също в парка могат да се видят останки от считания за прабългарски защитен вал, наречен Аспарухов вал. В местността Джанавара са разкрити и се изследват руини от ранносредновековен манастир, а на това място е и гробът на откривателя му Херман Шкорпил.
-
Сградата на районната администрация -
Институтът по океанология при БАН -
Научноизследователски кораб „Академик“ -
Варненската морска гимназия -
Пристанище и рибарско селище „Карантината“
Транспорт
редактиранеКварталът е свързан с централната част на града и останалите квартали посредством Аспаруховия мост, по който минават множество автобусни и две тролейбусни линии:
- автобуси с номера – 12, 17, 17А, 42, 17А/46, 55, 56,17А/60;
- тролейбус – 88
Наводнение през 2014 г.
редактиранеНа 19 юни 2014 г. проливен дъжд се излива върху Варна и особено върху квартал Аспарухово. Вследствие валежа 2 приливни вълни, идващи от заобикалящата квартала гора, нанасят огромни материални щети и довеждат до смъртта на над 50 души, включително и деца. Над 600 души остават без дом.[20] Причините за наводнението са поройният дъжд, запушени водоотвеждащи дерета и незаконно строителство на изходите деретата.[21][22]
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 11, 22 август 1891 год., стр. 4
- ↑ Петков 2018, с. 29.
- ↑ а б История
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 18, 18 март 1923 г., стр. 3
- ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.2 / 17 юли 1924. / стр. 2.
- ↑ Ратник - Ратник за информация, стопанство, култура, наука и обществен живот / Урежда ред. к-т - Варна; печ. Взаимност / No. 6, 21/07/1930, стр.1
- ↑ Паметник на хан Аспарух и Аспаруховия войн
- ↑ Петков 2018, с. 79.
- ↑ Петков 2018, с. 47.
- ↑ Петков 2018, с. 80.
- ↑ Петков 2018, с. 62.
- ↑ Петков 2018, с. 65.
- ↑ Петков 2018, с. 35.
- ↑ Петков 2018, с. 32.
- ↑ Аспаруховият мост на 40 години
- ↑ Петков 2018, с. 59.
- ↑ Петков 2018, с. 58.
- ↑ Център по хидро- и аеродинамика (ЦХА) – Варна. Общо представяне Архив на оригинала от 2018-10-13 в Wayback Machine..
- ↑ Институт по океанология – Българска Академия на Науките, архив на оригинала от 16 август 2016, https://web.archive.org/web/20160816193611/http://www.io-bas.bg/index.html, посетен на 11 юли 2016
- ↑ Квартал „Аспарухово“ година след наводнението
- ↑ Инженерно хидроложко проучване на наводнението в кв. Аспарухово, гр. Варна на 19 юни 2014
- ↑ Прокуратурата се зае с „Аспарухово“, от НИМХ-БАН обясниха за наводнението
Литература
редактиране- Петков, Нягол, Кацарски, Георги. Варна. Архитектура и строителство 1944 – 1990. Варна, „ФИЛ“ ООД, 2018. ISBN 978-954-9741-33-9. Архив на оригинала от 2020-02-21 в Wayback Machine.