Вижте пояснителната страница за други личности с името Агрипина.

Юлия Агрипина (на латински: Iulia Agrippina, Agrippina minor; на класически латински: IVLIA•AVGVSTA•AGRIPPINA; на гръцки: η Ιουλία Αγριππίνη; * 7 ноември 15 или 6 ноември 16 г., Опидум Убиорум, днес Кьолн; † 19/23 март 59 г., Мизенум, Кампания). За да се различава от майка си, често я наричат Агрипина Младша. Дъщеря е на римския генерал Германик и Агрипина Старша и е от Юлиево-Клавдиева династия. Тя е съпруга на римския император Клавдий и майка на римския император Нерон.

Агрипина Младша
Iulia Agrippina
римска императрица
Бюст на Агрипина
Бюст на Агрипина
Родена
Починала
17 март 59 г. (43 г.)
Управление
Период49 – 54 г.
ПредшественикВалерия Месалина
НаследникКлавдия Октавия
Семейство
РодЮлиево-Клавдиева династия, Юлии Цезари
БащаГерманик
МайкаАгрипина Стара
Братя/сестриДрузила
Юлия Ливила
Калигула
Друз Цезар
Нерон Цезар
СъпругКлавдий
Гай Салустий Крисп Пасиен
Гней Домиций Ахенобарб
ДецаНерон
Агрипина Младша в Общомедия

Биография

редактиране

Агрипина е родена в селище на убите в днешен Кьолн, когато баща ѝ Германик е главнокомандващ на воюващите легиони в Германия. Тя има трима по-големи братя Нерон Юлий Цезар Германик, Друз Юлий Цезар и бъдещия император Калигула и две по-малки сестри Юлия Друзила и Юлия Ливила.

Първият ѝ брак е през 28 г. в Рим с втория ѝ братовчед по бащина линия Гней Домиций Ахенобарб, от когото ражда през 37 г. единствения си син Нерон. Брат ѝ Калигула я изпраща през 39 г. в изгнание на остров Понтия, откъдето се връща след неговото убийство.

След втория ѝ брак с Гай Салустий Крисп Пасиен, когото вероятно отравя през 47 г., се омъжва за трети път през 49 г. за нейния чичо по бащина линия император Клавдий.

Агрипина се опитва да осигури за Нерон наследството на трона, макар че Клавдий има син Британик. През 50 г. Клавдий определя Нерон за свой наследник, a на жена си Агрипина дава титлата Августа. На Агрипина е наречен новия град Colonia Claudia Ara Agrippinensium (днес Кьолн). В родното си място тя нарежда да се основе ветеранска колония.

През 54 г. според Тацит тя отравя съпруга си с помощта на отровителката Локуста и провъзгласява Нерон за император. В началото упражнява голямо влияние върху сина си. През 59 г. Нерон, който вече показва ясни прояви на Цезарска лудост (параноя), поръчва убийството на майка си.

Родословното дърво на Ахенобарбите и връзката с император Нерон

редактиране
 
 
 
 
Гней Домиций Ахенобарб (консул 192 пр.н.е.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гней Домиций Ахенобарб (консул 162 пр.н.е.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гней Домиций Ахенобарб (консул 122 пр.н.е.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гней Домиций Ахенобарб (консул 96 пр.н.е.)
 
 
 
 
Луций Домиций Ахенобарб (консул 94 пр.н.е.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гней Домиций Ахенобарб (претор)
 
 
 
Луций Домиций Ахенобарб (консул 54 пр.н.е.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Емилия Лепида
 
Гней Домиций Ахенобарб (консул 32 пр.н.е.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Антония
 
Луций Домиций Ахенобарб (консул 16 пр.н.е.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Домиция Лепида Старша
 
Домиция Лепида
 
 
 
 
 
 
 
 
Гней Домиций Ахенобарб (консул 32 г.)
 
Агрипина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Император Нерон (роден Луций Домиций Ахенобарб)
 
Попея Сабина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Клавдия Августа
 
 

Литература

редактиране