Авксентий Велешки
- Тази статия е за Авксентий Велешки. За велешкия епископ през 1903 вижте вижте Авксентий Пелагонийски.
Авксентий Велешки е български духовник, деец на националното движение за църковна независимост. Дейността на Авксентий Велешки изиграва значителна роля в борбата за създаване на самостоятелната Българска екзархия в 1870 година.
Авксентий Велешки | |
български духовник | |
Роден |
1798 г.
|
---|---|
Починал | 1 февруари 1865 г.
Цариград, Османска империя |
Религия | православие |
Подпис | |
Авксентий Велешки в Общомедия |
Биография
Роден е през 1798 година в Самоков. Произлиза от знатния самоковски род Чешмеджиеви. Учи в Рилския манастир, където се замонашва. Първоначално (около 1830 година) е дякон при кюстендилския митрополит Артемий. През 1831 година е ръкоположен за епископ с титлата Диополски и назначен за митрополитски наместник в Кюстендил (1831-37).
През 1838 година става херцеговински митрополит в Мостар на мястото на митрополит Прокопий, който като член на Светия синод в Цариград не прекарва нито ден в епархията. В Мостар Авксентий налага големи такси за извършване на свещенодейството, сменя произволно свещеници, прегазва стари наредби и става силно непопулярен. Изцяло е в ръцете на Йоанис Ангелопулос, писар на херцеговинския управител Али паша Ризванбегович и зет на бившия владика Йосиф. Ангелопулос решава да доведе на престола отново своя тъст и Авксентий е сменен под натиска на Али паша. Авксентий временно се оттегля в манастира Житомислич, а след Възкресение 1848 година е преместен във Велес.[1]
От 1848 до 1855 година е митрополит на Велешката епархия и управлява и Кюстендилската (1851 – 1855). Съдейства за развитие на образователното дело в Кюстендил, където назначава за свой секретар – заместник в Митрополията българския духовник и учител Аверки Попстоянов.
През 1855-58 година е отново заместник на митрополит Артемий. На 10 ноември 1858 г. е назначен от Цариградската партриаршия за митрополит на Драчка епархия,[2][3] но отказва да заеме поста[4] и се оттегля в Рилския манастир, а за драчки е избран Йосиф от Трикала, бивш Трикийски епископ. От края на 50-те години активно участва в борбите за църковна независимост в Цариград и е противник на униатството. След Великденската акция от 1860 година се отрича от Вселенската гръцка патриаршия, заради което е лишен от църковен сан на църковния събор в Цариград през февруари 1861 и заточен от 22 април 1861 година заедно със своите съратници Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски в Мала Азия.
Завръща се от заточеничество в Цариград на 25 септември 1864 година. След завръщането си отхвърля предложението на Константинополския патриарх за примирение в замяна на възстановяване на църковния му сан. Заболява тежко и умира на 1 февруари 1865 година. Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.
Авксентий Велешки завещава цялото си имущество за благотворителни цели, като основната част от него е използвана за основаването на Самоковското богословско училище.[5]
-
Писмо от Авксентий Велешки до Неофит Рилски в Рилския манастир от 22 януари 1860 година, с което го известява, че жителите на Велес отново го искат за свой митрополит
-
Послание до българите на Иларион Макариополски и Авксентий Велешки, 19 април 1861 г.
-
Писмо (и плик) от Авксентий Велешки до Тодор Бурмов за необходимостта от свикване на църковен събор и избиране на български владици, Смирна, 11 септември 1862 г.
-
Послание от митрополит Авксентий Велешки до българското християнско население за благонравен живот, 7 януари 1865 г.
Бележки
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 10. Посетен на 3 февруари 2014 г.
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 158. Посетен на 29 юли 2014.
- ↑ Αλεξούδης, Άνθιμος. Σύντομος ιστορική περιγραφή της Ιεράς Μητροπόλεως Βελεγραδών και της υπό την πνευματικήν αυτής δικαιοδοσίαν υπαγομένης χώρας / Νύν πρώτον συνταχθείσα και ιδίοις αναλώμασιν εκδοθείσα υπό του Μητροπολίτου Βελεγραδών Ανθίμου Δ. Αλεξούδη. Εν Κερκύρα, Τυπογραφείον "Η Ιονία" Αδελφών Κάων, 1868. σ. 149. Посетен на 28 септември 2014.
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 160. Посетен на 4 септември 2014.
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 13.
Източници
- Иванов, Йордан – Северна Македония. София, 1906. с. 326-328;
- Иванов, Йордан – Св. Иван Рилски и неговият монастир. София, 1917. с. 113-121;
- Семерджиев Хр. – Самоков и околността му. София, 1913. с. 73-76;
- Радивоев М. Търновски митрополит Иларион. София, 1912. с. 17-22;
- Кирил, Патриарх Български – Принос към българския църковен въпрос. София, 1961. с. 14, 15, 37;
- Кирил, Патриарх Български – Авксентий Велешки: Биогр. очерк (по случай 100 години от смъртта му – 1865). София, 1965;
- Жечев Т. – Българският Великден или Страстите български. София, 1976;
- Възвъзова-Каратеодорова К. – Непубликовани писма на Авксентий Велешки от 1861-1863 г. В: Църковно-исторически архив. София, 1981. Т. 1. С. 28-44.
- Генчев Н. – Българската възрожденска интелигенция: Енциклопедия. София, 1988. с. 27;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН, стр.9-10.
Външни препратки
? | → | диополски епископи (1831 – 23 декември 1837) |
→ | последен |
Прокопий | → | херцеговински митрополит (23 декември 1837 – март 1848) |
→ | Йосиф |
Теоклит | → | велешки митрополит (март 1848 – октомври 1855) |
→ | Антим |
Генадий | → | драчки митрополит (10 ноември 1858 – 21 януари 1859) |
→ | Йосиф |