Петър Тодоров: Разлика между версии

| починал-място = [[София]], [[България]]

Петър Тодоров е роден на 15 февруари (3 февруари стар стил) 1881 г. в Ловеч.<ref name="ташев">{{ташев|466}}</ref> Бащата Тодор Цачев е опълченец<ref name="ташев"/> в III-а дружина на [[Българското опълчение]] по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]]. Участва в битките на опълчението [[Стара Загора (битка)|при Стара Загора]] и [[Шипченска битка|при връх Шипка]]. Четири пъти е награждаван с Орден „За храброст“.

Петър Тодоров завършва прогимназия в родния си град Ловеч.<ref name="ташев"/> Учи в железарско училище в [[Самоков]]. <ref name="Тодоров"/> Военна служба преминава във [[Враца]] в състава на [[Шестнадесети пехотен ловчански полк]]. За кратко остава на свръхсрочна военна служба. През 1907 г. пътува в [[Сърбия]], [[Италия]] и [[Швейцария]], следва финансови науки в [[Берлин]] (1907 – 1911).<ref name="minfin.bg">{{cite web | url = http://www.minfin.bg/bg/page/122| title = Петър Тодоров| publisher = Министерство на финансите| accessdate = 10 октомври 2009}}</ref> Участва в [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Първа световна война|Първата световна война]] .<ref name="Тодоров">{{cite book | last = Тодоров | first = Петър | year = 1999 | title = Лични свидетелства | publisher = Фотоника | location = София | pages = 6 – 7| isbn = 954-9616-07 – х}}</ref>.

След завръщането си в България през 1911 г. сътрудничи в различни периодични издания и се включва в политическия живот като участник в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. Редактор на вестник „Родина“ (1911)<ref name="minfin.bg"/> и списание „Демократически преглед“ (1919). Издава вестник „Радикал“ (1914 – 1923). През годините пише и в други издания, като „Свободна реч“, „Изгрев“, „Лъч“, „Бразда“.<ref name="ташев"/> Народен представител в [[19XIX Обикновенообикновено Народнонародно събрание]] (1920 – 1923).

Още през лятото на 1923 г. демонстрира некомпетентност, оказвайки с пропагандна цел натиск за повишаване на валутния курс на [[лев]]а, с което затруднява износа от страната. По този повод френският посланик Жорж Пико го определя като „второразреден публицист, пропит от теории и невеж във всичко, що се отнася до реалния стопански живот, преследва една -единствена цел – да качи на всяка цена националната валута и по този начин да представи бляскаво доказателство за доверието към новия кабинет“.<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.I | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 644 – 646 | isbn = 978-954-90758-7-8}}</ref> Като министър на финансите отпуска средства за строежа на Рилския водопровод, ръководен от инженер [[Иван Иванов (инженер)|Иван Иванов]], и за възстановяване на изгорелия [[Народен театър „Иван Вазов“]]

Петър Тодоров за първи път публикува в „Списание на българското икономическо дружество“. Активно сътрудничи на в. „Демократ“, който през 1914 г. се преименува на в. „Радикал“, чийто редактор става по-късно. <ref>{{cite book | last = Иванчев| first = Димитър| year = 1962| title = Български периодичен печат | publisher = Наука и изкуство| location = София | pages = 284 – 285}}</ref>. Съредактор е и на сп. „Демократически преглед“. Главен редактор на сп. „Лъч“. През 1932 – 1934 г. е член на редакционниятредакционния съвет на в. „Изгрев“, издание на кръга „[[Звено]]“. След 1936 г. сътрудничи на сп. „[[Бразда (списание)|Бразда]]“.

Петър Тодоров е женен за Керана Босолова и има две деца – Дора и Христо.<ref name="Тодоров"></ref> Умира през [[1955]] година в [[София]].<ref name="ташев"/> През [[1999]] г. излизат от печат спомените на Петър Тодоров, съхранявани от дъщеря му и озаглавени „Лични свидетелства“. Предговорът е на проф. д-р Филип Панайотов.<ref name="Тодоров"/>

Според собствените му мемоари, Петър Тодоров съдейства на Ловешка община за въстановяваневъзстановяване на изгорелия „Покрит мост“ в Ловеч. По негово настояване правителството на [[Александър Цанков]] отпуска за целта 1 мл. лева (1925).<ref name="Тодоров"/> Дарява лични средства за строителството на ж.п.жп линията [[Левски (град)|Левски]] – [[Ловеч]] (1924), новото крило на [[СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)|Смесена гимназия „Цар Борис III“]] (1936) и църквата „Света Богородица“ (1934).<ref name="Тодоров"/>

* Цивилната листа. Правителственият законопроект. Уреждането на цивилната листа в странство. Нейното минало и желателното ѝ уреждане у нас, Вр.Враца, 1911, 20 с.

* {{cite book | last = Тодоров | first = Петър | year = 1999 | title = Лични свидетелства | publisher = Фототоника | location = София | pages = т.1 . 236/т.2 - 240 | isbn = 954-9616-07-х}}